Над 20 доброволци, подкрепени от Областната администрация в Стара Загора и Община Казанлък, се включиха в акция за подсилване на защитните платна върху мозайките в Дом-паметника на БКП – Бузлуджа.

Акцията за опазване на паметник, пряко свързан с тоталитарния комунистически режим, обявен със закон за престъпен (Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен), предизвика скандал сред критиците на комунистическото наследство.

Монументът съдържа мозаечни пана с площ от близо 1000 квадратни метра, дело на 16 художници. Изображенията включват спорни личности и символи от историята на БКП, чието управление е осъдено за нарушаване на човешките права и свободи.

Въпреки осъдителната присъда на комунизма, държавни и общински структури – Областна администрация Стара Загора (която управлява обекта) и Община Казанлък – участват активно в спасяването на тези идеологически натоварени артефакти.

Според фондация "Проект Бузлуджа", две трети от мозайките, изработени от 2,5 милиона ръчно наредени камъчета, са запазени. Те определят творбите като "едно от най-големите произведения на мозаечното изкуство от XX век в Европа", напълно игнорирайки техния политически и пропаганден характер.

От "Проект Бузлуджа" обявиха, че подсилването е финансирано от дарения, както и с подкрепата на въпросните институции. Не отдавна обаче социалният министър Атанас Зафиров, който е излъчен от БСП (наследник на БКП), се похвали, че е успял да издейства европейски средства за реставрацията и социализация на монумента, известен още като Чинията на Бузлуджа, своеобразен Дом паметник на БКП. 

Особено скандален е фактът, че в следващите 36 месеца предстои проектиране и изграждане на постоянен топлоизолиран покрив и нови прозорци на сградата. Тези мащабни дейности по възстановяване са част от Концепция за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ), което означава усвояване на публични средства за трайното запазване на символа на престъпния режим.

Основателят на фондацията, Дора Иванова, коментира, че "когато институциите, неправителствените организации и гражданите се обединяват в обща кауза - се случват изключителни неща", като премълчава идеологическата и политическата цена на това "обединение" за българското общество.

Паметникът на Бузлуджа бе изоставен през 1989 г., но през последните години се превърна във фокус на ожесточен дебат за отношението на България към своето тоталитарно минало и културно наследство.