Бившият посланик на Република Северна Македония и пръв съпредседател на интердисциплинарната комисия между РСМ и Гърция Виктор Габер е внесъл в парламента в Скопие предложение за свикване на референдум за конституционни промени като начин гражданите на страната директно да изразят мнението си за продължаване на преговорите с Европейския съюз, пишат сайтовете "Независен" и "Рацин".

В петицията Габер предлага въпрос за референдума, свързан с промени в основния закон на страната, с което хървати, българи и евреи да бъдат добавени в преамбюла на конституцията след вече споменатите в нея общности. Според обяснението му този въпрос трябва да бъде поставен пред гражданите, тъй като европейската интеграция на Северна Македония е стратегически ангажимент, посочен в няколко парламентарни документа от обявяването на независимостта на страната през 1991 г.

В искането си Габер посочва, че като най-висш източник на политическа легитимност гражданите трябва да се произнесат дали страната трябва да продължи по европейския път, като приеме тези конституционни промени.

Предложението идва в период, в който РСМ не започва преговори с ЕС именно защото управляващите в страната отказват да изпълнят условието за включването на българите в основния закон, вписано в преговорната рамка на страната, отбелязва кореспондентът на БТА Маринела Величкова.

Северна Македония подписа преговорната рамка през 2022 г., но до промени в конституцията не се стигна, защото правителството на Димитър Ковачевски не можа да осигури необходимите две трети от гласовете на депутатите. На това условие, с твърдението, че то е "български диктат", се противопостави ВМРО-ДПМНЕ, която през 2024 г. спечели парламентарните избори в страната и състави настоящето правителство. Междувременно Албания беше отделена от РСМ и продължи преговорния процес, което допълнително засили вътрешния дебат в страната.

„Ако на референдума мнозинството от гражданите оградят отговора „за“ това вие, членовете на парламента, да направите промяната, изразена във въпроса, няма да има задължение от ваша страна да приемате други документи. Ако обаче мнозинството от нашите граждани оградят отговора „против“, вие от тяхно име ще трябва да анулирате всички документи, които сте приели досега относно нашата стратегическа ориентация - членството в Европейския съюз, и да приемете нова стратегическа ориентация на държавата“, се казва в аргументацията на предложението.

За да придобие институционална тежест, предложението за референдум трябва да премине през парламентарна процедура.

Предложението за референдум поставя Северна Македония пред ключов политически избор – дали страната ще продължи по европейския си път чрез изпълнение на поетите ангажименти към ЕС, или вътрешнополитическите противоречия ще продължат да блокират процеса на интеграция. На фона на изоставането спрямо Албания и засилващия се обществен дебат, Скопие навлиза в решаващ период, в който стратегическата посока на държавата може да бъде поставена директно в ръцете на гражданите. 

С други думи, след години политически спорове и блокирани реформи, Северна Македония изглежда се приближава до момент на истината – дали ще отвори вратата към Европа чрез компромис, или ще рискува да остане в чакалнята на ЕС за неопределено време.