Всички познаваме "Витрувианския човек" – емблематичната скица на Леонардо да Винчи, която е почти толкова известна, колкото и "Мона Лиза". Гол мъж, изобразен едновременно в две пози, вписан съвършено в кръг и квадрат. Но зад тази привидна простота се крие 500-годишна мистерия, която е убягвала на историци и учени: каква е точната геометрична "рецепта", която Леонардо е използвал? Отговорът, изглежда, идва от най-неочакваното място – зъболекарски кабинет.

Предизвикателството на Витрувий
Макар да е нарисуван от Да Винчи около 1490 г., идеята за този образ е много по-стара. Тя е вдъхновена от писанията на древноримския архитект Витрувий, който в своя трактат De architectura пише, че ако човек легне по гръб с разперени ръце и крака, пръстите му ще опишат идеален кръг с център в пъпа. Същевременно, разстоянието от стъпалата до върха на главата е равно на разстоянието между разперените му ръце, образувайки идеален квадрат.

Витрувий дава съставките, но не и рецептата. Къде точно трябва да са центровете на кръга и квадрата? Каква е пропорцията между тях? Мнозина преди Леонардо са се опитвали да нарисуват фигурата, но с променлив успех. Геният на Да Винчи успява, но как?

Разкритието: Скритият равностранен триъгълник
Според ирландския зъболекар и любител-изследовател Иън Мак Суини, отговорът е бил пред очите ни през цялото време. С помощта на обикновен транспортир той открива скрит равностранен триъгълник, който е ключът към цялата композиция. Върховете на този триъгълник свързват пъпа на мъжа (центъра на кръга) с двете най-ниски точки на квадрата.

Този триъгълник не е случаен – той диктува абсолютно всичко: позицията на краката, съотношението между кръга и квадрата и цялостната хармония на рисунката. Леонардо буквално ни е показал как е проектирал фигурата – просто не сме го забелязали.

Прозрението на зъболекаря
Защо един зъболекар забелязва нещо, което убягва на историците на изкуството? Тук историята става още по-интересна. Като зъболекар, Мак Суини е запознат с т.нар. "Триъгълник на Бонуил". Още през 1864 г. зъболекарят Уилям Бонуил установява, че оптималната функция на човешката челюст се основава на равностранен триъгълник, свързващ челюстните стави с центъра на долните резци.

Този принцип е толкова фундаментален, че съвременните зъболекарски инструменти се базират на него. Мак Суини осъзнава, че вижда същия геометричен принцип в рисунката на Леонардо: равностранен триъгълник, който управлява връзката между статичната анатомия и динамичните движения.

Математическият код на човешкото тяло
Прозрението се оказва още по-дълбоко. Съотношението на размерите, което се получава от триъгълника на Леонардо, е около 1.64. Мак Суини посочва съвременни изследвания, които откриват абсолютно същото съотношение (1.64 ± 0.04) в архитектурата на човешкия череп – съотношение, което се среща ексклузивно при хората, съобщават в Journal of Mathematics and the Arts.

Изглежда, Леонардо да Винчи, обсебен от анатомията и връзката между математиката и природата, е открил и кодирал в рисунката си фундаментален биологичен принцип стотици години преди съвременната наука.

"Витрувианският човек е доказателство за прозрението на Леонардо, че човешките пропорции отразяват по-дълбоки математически принципи, управляващи оптималната пространствена организация", пише Мак Суини. Така една от най-известните рисунки в света се оказва не просто произведение на изкуството, а скрит научен трактат, чакал 500 години, за да бъде разчетен.