Всеки инвеститор би си търсил правата, защото става дума за ужасно много пари, става дума и за репутация
Фирмата "Инерком" обжалва решението на Комисията за защита на конкуренцията, която забрани на компанията да купи дружествата на чешката ЧЕЗ в България. От "Инерком" съобщават, че са депозирали жалба във Върховния административен съд срещу решението на КЗК от 19-и юли. Според юристи, обжалването на акта не отменя забраната на сделката.
Това решение е по-скоро част от политическия пейзаж, коментира пред БНР Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.
„В контекста на решението на КЗК и последващата стъпка от страна на „Инерком“ първото, което трябва много дебело да подчертаем, е, че става въпрос за действие в рамките на закона – компетентен орган се е произнесъл, това е КЗК, предвидена е възможност за обжалване и „Инерком“ е предприел съответната стъпка. По-интересни са детайлите, а те, според мен, сочат, че това решение е по-скоро част от политическата конюнктура, отколкото едно независимо и обосновано от юридическа гледна точка решение на компетентна институция“, посочи Нейков.
Според него самият факт, че „Инерком“ обжалва решението на КЗК, е достатъчно силна индикация, че фирмата има сериозни интереси към сделката.
„Това, което може да направи ВАС, ако приеме аргументите на „Инерком“, посочени в жалбата, е да върне делото в КЗК, където процедурата започва отново, вече на база на задължителните указания, които ще даде ВАС. И ЧЕЗ, и „Инерком“, както и всеки инвеститор в подобна ситуация, би си търсил правата, защото става дума за ужасно много пари, става дума и за репутация. Нямам съмнения, че ако бъдат използвани всички законоустановени механизми и не бъде постигнат резултатът, който целят компаниите, те сериозно ще оценят възможността да си търсят и този тип права по специалния ред, който е предвиден в закона“, коментира още Нейков.
Фактор
Това решение е по-скоро част от политическия пейзаж, коментира пред БНР Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.
„В контекста на решението на КЗК и последващата стъпка от страна на „Инерком“ първото, което трябва много дебело да подчертаем, е, че става въпрос за действие в рамките на закона – компетентен орган се е произнесъл, това е КЗК, предвидена е възможност за обжалване и „Инерком“ е предприел съответната стъпка. По-интересни са детайлите, а те, според мен, сочат, че това решение е по-скоро част от политическата конюнктура, отколкото едно независимо и обосновано от юридическа гледна точка решение на компетентна институция“, посочи Нейков.
Според него самият факт, че „Инерком“ обжалва решението на КЗК, е достатъчно силна индикация, че фирмата има сериозни интереси към сделката.
„Това, което може да направи ВАС, ако приеме аргументите на „Инерком“, посочени в жалбата, е да върне делото в КЗК, където процедурата започва отново, вече на база на задължителните указания, които ще даде ВАС. И ЧЕЗ, и „Инерком“, както и всеки инвеститор в подобна ситуация, би си търсил правата, защото става дума за ужасно много пари, става дума и за репутация. Нямам съмнения, че ако бъдат използвани всички законоустановени механизми и не бъде постигнат резултатът, който целят компаниите, те сериозно ще оценят възможността да си търсят и този тип права по специалния ред, който е предвиден в закона“, коментира още Нейков.
Още от Бизнес
Под силен натиск на Тръмп: ЕС на финалната права за търговското споразумение със САЩ
Брюксел се ангажира да премахне вносните мита за американски индустриални стоки и да предостави преференциален достъп за селскостопански и морски продукти от САЩ. В замяна съйзът прие американски мита от 15% върху повечето европейски стоки
Американски частни интереси с непредвидими последици в плана "Тръмп“ за Балканите
Макар самоличността на собствениците на AAFS все още да не е публично известна, компанията е представлявана от две фигури от вътрешния кръг на Доналд Тръмп: Джеси Бинал, адвокат на Тръмп след президентските избори през 2020 г., и Джо Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на САЩ
Държавата затяга коланите, но не за всички: МВР и МО остават извън 10% съкращения
Бюджетен парадокс - правителството остави и силовите структури извън орязването на разходите, в същото време икономиите се топят