"Регулаторните пречки, екологичните, социалните и управленските стандарти действат като бариери"

Европейските държави укрепиха отбраната си в отговор на анексирането на полуостров Крим през 2014 г. и на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., но все още има много какво да се направи, за да бъдат готови да посрещнат заплахите от Русия.

Това е заключението на доклад, публикуван от Международния институт за стратегически изследвания (IISS).

„НАТО не само значително увеличи амбициите си по отношение на възпиращата и бойната си позиция, но европейските членове се стремят да преодолеят критични недостатъци в способностите и готовността си“, се казва в доклада.

„Не е изненадващо обаче, че след десетилетия на пренебрегване и недостатъчно инвестиране, остава да се направи много и напредъкът е разнопосочен“, сочи документът.

Докладът беше публикуван на фона на опасенията на европейските държави, че новата администрация на Доналд Тръмп може да намали финансирането на САЩ за НАТО.

По време на предизборната си кампания Тръмп заплашваше с действия, които биха могли да имат фундаментални последици за държавите в Европа - от търговска война с ЕС до оттегляне на ангажиментите в НАТО и коренна промяна на подкрепата за Украйна.

По време на първия си мандат 2017-2021 г. Тръмп настояваше европейските членове на НАТО да изразходват повече средства за отбрана - над 2% от брутния си вътрешен продукт.

В това отношение е постигнат известен напредък, като през 2024 г. разходите за отбрана на европейските държави от НАТО, са с 50% по-високи, отколкото преди 10 години, се казва в доклада.

Но проблемите остават, заявяват от IISS, като посочват липсата на стабилност в публичното финансиране, което „в крайна сметка ограничава способността на отбранителната индустрия да инвестира с увереност“.

Освен това „регулаторните пречки и прилагането на екологични, социални и управленски стандарти ще продължат да действат като бариери пред инвестициите“, се казва в доклада.

Европейската отбранителна промишленост успя да увеличи производството на някои продукти след 2022 г., особено на тези с голямо търсене от страна на Украйна, като например противовъздушна отбрана и артилерия. Но европейските държави също така дариха свои собствени оръжия на Украйна, включително изтребители F-16, и „остават зависими от САЩ за някои важни аспекти на военния си капацитет“, като търсят също така Бразилия, Израел и Южна Корея, за да задоволят нуждите си поради липсата на свой производствен капацитет.

В документа се посочва, че конкуренцията с гражданската индустрия за суровини и квалифицирани специалисти затруднява отбранителната индустрия.

Докладът предупреждава, че много европейски армии не разполагат с достатъчно военен персонал.

Европейците имат да извървят дълъг път, за да обновят отбранителните си способности, се казва в доклада. /БГНЕС