След Литва и Латвия, и Естония се оттеглиха от сътрудничеството на Източна Европа с Китай

Латвия и Естония напуснаха известния до неотдавна като "17+1", формат за сътрудничество на Китай и Централна и Източна Европа, от който е част и България.

Миналата година това направи и Литва, която предприе и стъпки към сближаване с Тайван. Решението съвпада с ескалацията, последвала визитата на председателя на американската Камара на представителите Нанси Пелоси в Тайпе и предупрежденията и ученията на Китай край острова, съобщава "Дневник".

В края на миналата година Литва вбеси Китай, като разреши на Тайван да открие фактическо посолство. Сега Латвия и Естония казват, че ще продължат да работят за "конструктивни и прагматични отношения с Китай", но ще зачитат и базирания на правила международен ред и правата на човека.

Външното министерство на Латвия заяви, че продължаващото участие на страната в китайската група "вече не е в съответствие с нашите стратегически цели в настоящата международна среда". Балтийските страни се отдръпват от Китай в момент, когато Пекин е критикуван, че укрепва някои връзки с Москва в хода на войната в Украйна.

Обявяването на "безгранично" приятелство между Китай и руския президент Владимир Путин е недопустимо за балтийските страни, пише "Политико". Според изданието изтеглянето от формата, който вече е "14+1", е обсъждано от Рига и Талин месеци наред.

В последните години държави от Централна и Източна Европа открито критикуват формата, който бе създаден през 2012 г. в Будапеща и на чиято среща на върха София бе домакин през 2018-а, малко след края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Към формата, събиращ бившия съветски блок, бивша Югославия, и нарекъл се "16+1", по-късно се присъедини и Гърция и той стана "17+1".

Целта бе да се насърчава сътрудничеството в инфраструктурата, транспорта, логистиката, търговията, инвестициите, да се задълбочават двустранните отношения.

В Брюксел имаше опасения, че с тази платформа Китай иска да раздели ЕС, като ангажира източноевропейските страни и ги привлече на своите позиции по политически, икономически и други въпроси. На изток (и в Пекин) отговорът първоначално бе, че е време азиатският гигант да направи такива инвестиции в страните от бившия социалистически блок, каквито вече има на запад.

В Полша, Чехия и балтийските страни обаче все по-настойчиво се чуваше, че тази платформа за сътрудничество не носи желаните резултати и почти никакви инвестиции. Чешкото външно министерство например заяви през май, че обещанието за такива инвестиции и взаимноизгодна търговия не се изпълняват.

Примерите за ползи от сътрудничеството се ограничават основно до Западните Балкани и Унгария: в Хърватия бе отворен преди две седмици мост, заобикалящ Босна и изграден от китайскаата компания CRBC; същият строител е зад сръбската магистрала до Черна гора. Също така жп линията Будапеща-Белград се изтъква като полза от сътрудничеството, но властите си навлякоха критики, след като финансовите и други параметри на изграждането ѝ се оказаха засекретени.