Латвия и Естония напуснаха известния до неотдавна като "17+1", формат за сътрудничество на Китай и Централна и Източна Европа, от който е част и България.
Миналата година това направи и Литва, която предприе и стъпки към сближаване с Тайван. Решението съвпада с ескалацията, последвала визитата на председателя на американската Камара на представителите Нанси Пелоси в Тайпе и предупрежденията и ученията на Китай край острова, съобщава "Дневник".
В края на миналата година Литва вбеси Китай, като разреши на Тайван да открие фактическо посолство. Сега Латвия и Естония казват, че ще продължат да работят за "конструктивни и прагматични отношения с Китай", но ще зачитат и базирания на правила международен ред и правата на човека.
Външното министерство на Латвия заяви, че продължаващото участие на страната в китайската група "вече не е в съответствие с нашите стратегически цели в настоящата международна среда". Балтийските страни се отдръпват от Китай в момент, когато Пекин е критикуван, че укрепва някои връзки с Москва в хода на войната в Украйна.
Обявяването на "безгранично" приятелство между Китай и руския президент Владимир Путин е недопустимо за балтийските страни, пише "Политико". Според изданието изтеглянето от формата, който вече е "14+1", е обсъждано от Рига и Талин месеци наред.
В последните години държави от Централна и Източна Европа открито критикуват формата, който бе създаден през 2012 г. в Будапеща и на чиято среща на върха София бе домакин през 2018-а, малко след края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Към формата, събиращ бившия съветски блок, бивша Югославия, и нарекъл се "16+1", по-късно се присъедини и Гърция и той стана "17+1".
Целта бе да се насърчава сътрудничеството в инфраструктурата, транспорта, логистиката, търговията, инвестициите, да се задълбочават двустранните отношения.
В Брюксел имаше опасения, че с тази платформа Китай иска да раздели ЕС, като ангажира източноевропейските страни и ги привлече на своите позиции по политически, икономически и други въпроси. На изток (и в Пекин) отговорът първоначално бе, че е време азиатският гигант да направи такива инвестиции в страните от бившия социалистически блок, каквито вече има на запад.
В Полша, Чехия и балтийските страни обаче все по-настойчиво се чуваше, че тази платформа за сътрудничество не носи желаните резултати и почти никакви инвестиции. Чешкото външно министерство например заяви през май, че обещанието за такива инвестиции и взаимноизгодна търговия не се изпълняват.
Примерите за ползи от сътрудничеството се ограничават основно до Западните Балкани и Унгария: в Хърватия бе отворен преди две седмици мост, заобикалящ Босна и изграден от китайскаата компания CRBC; същият строител е зад сръбската магистрала до Черна гора. Също така жп линията Будапеща-Белград се изтъква като полза от сътрудничеството, но властите си навлякоха критики, след като финансовите и други параметри на изграждането ѝ се оказаха засекретени.
Следете с Фактор
Свят
Част от дроновете Shahed, изстрелвани от Русия срещу Украйна, се пренасочват обратно
- 21:52, 27 Ноември, 2024
Свят
Няколко от кандидатите за администрацията на Доналд Тръмп са били обект на бомбени заплахи
- 21:03, 27 Ноември, 2024
Още от Свят
Бившият шеф на MI 6: Европа е в състояние на война с Русия
"Ясно виждаме някои много агресивни действия от страна на руснаците в различни европейски страни“, заявява Ричард Диърлав
Проф. Андрей Пионтковски: Ракетният шантаж на Путин ще доведе до...
Твърди се, че Доналд Тръмп се е срещнал с руския президент
Част от дроновете Shahed, изстрелвани от Русия срещу Украйна, се пренасочват обратно
95 други руски дрона вероятно са били отклонени от целите си чрез система за подмяна на сателитните координати, която се използва от дронове и ракети за навигация във въздушното пространство