След победата на Улрих Зигмунд: Петте големи страха на "Алтернатива за Германия"

В Саксония-Анхалт никога не е липсвала яснота в изявленията. Водещите политици от "Алтернатива за Германия"(АзГ) винаги имаха готов отговор на въпроса дали и с кого биха сформирали коалиция. За съжаление, това, което казваха, не се връзваше.

Имаше един Улрих Зигмунд преди изборите и друг след тях. Преди това той изключваше възможността да бъде избран за министър-председател, ако AзГ не успее да спечели абсолютно мнозинство. И дори ако успееше да има мнозинство с два или три гласа, той не беше сигурен дали това ще му е достатъчно удобно: „Ами ако някой депутат е болен за по-дълго време и аз не мога да прокарам закони?“

След изборите Зигмунд каза нещо съвсем различно, а именно: „Имаме ясен мандат за управление.“ Въпреки че не беше постигнал абсолютно мнозинство. И въпреки че в такъв случай управлението означава да се намери коалиционен партньор, което ще изисква компромиси. Зигмунд сякаш не го осъзнава. Не се уморяваше да повтаря, че ще възприеме отстъпките като предателство към избирателите си. И след това, като следващ обрат, още преди всички предварителни преговори, в странични изречения посяваше съмнения дали наистина иска да управлява. Той каза: „... дори и да не поемем отговорност.“ И: „... но без значение как ще се развият нещата сега.“

Председателите на AзГ Алис Вайдел и Тино Крупала от своя страна казаха нещо съвсем различно. Вайдел заяви: „Това е съвсем ясен сигнал за управление...“ А Крупала заяви: „Зигмунд ще стане министър-председател“ – и то, ако зависи от него, дори като представител на правителство на малцинството. Но това е точно това, което Зигмунд винаги е изключвал, включително и в изборната вечер. И докато Крупала говореше за компромиси, Зигмунд отново и отново заявяваше, че не възнамерява да отстъпва. „Дори и за каквито и да било възможности за власт.“

Тази амбивалентност, това колебание, понякога се тълкуваше като страх – от отговорността, от позор или от осъзнаването, че не са на висотата на задачата. И наистина, в AзГ съществуват страхове, които обясняват защо нейните нервни представители се държат толкова противоречиво. Вестникът „F.A.Z.“ разговаря с водещи политици от AзГ от цяла Германия относно ситуацията в Саксония-Анхалт и разбра какво ги занимава. Не винаги става дума за притесненията, които човек би очаквал.

Политиката на „витрина“ може да е достатъчна, смятат функционерите на AзГ

Програмното развенчаване на отговорността не беше сред тях. Водещи федерални политици от AзГ смятат, че тяхната избирателна база не очаква AзГ да реши големите проблеми в кратък срок. Те вярват, че е достатъчно да започне видима промяна. За целта AзГ в Саксония-Анхалт просто ще изпълни своята „100-дневна програма за незабавни мерки“. Тоест ще води „политика за показ“: ще прекрати Държавния договор за радио и телевизия, ще въведе задължителна трудова дейност за бежанците, ще премахне финансирането за партийните фондации, ще забрани знамената с цветовете на дъгата в училищата и ще издига ежедневно знамето в черно, червено и златно, ще проведе имиджова кампания под мотото „#deutschdenken“. „Трябва да се дадат определени сигнали“, казва един политик от AзГ.

Функционерите на AзГ се тревожеха за съвсем друго - за точно пет неща:

Първо: Страхът от ексцентрични депутати. Самата фракция на AзГ има не малко такива. Някои от тях в миналото са снимали порнофилми, фалшифицирали са дипломата си за зрелост и са признали в съда, че са зависими от кокаин. Други имат неонацистко минало или принадлежат към онези, които вече предизвикаха скандал с кумовство в тази федерална провинция, защото очевидно търсят икономическа изгода за себе си и семействата си. Проблемът е, че AзГ не знае мащаба на възможните безредици и скандали. И не знае кои скандали просто ще се отразят без последствия върху нея. Неонацисткото минало или миналото в порноиндустрията явно не са притеснили избирателите. Те наричат собствената си фракция „кутия с изненади“. Резултатът от първия тур беше толкова добър, че фракцията се състои само от кандидати, избрани чрез пряко гласуване. Те никога не са се налагало да се изправят пред партиен конгрес за определяне на листата и се чувстват по-малко обвързани с партията. Всяко минимално правителствено мнозинство би означавало, че министър-председателят Зигмунд може да бъде изнудван от колоритни личности от собствения си лагер.

Второ: Страхът от некомпетентни министри. Ръководството на AзГ не знае дали кандидатите ѝ за кабинета са в състояние да управляват една провинция. По този въпрос има основателни съмнения. Депутатът от Тюрингия в Бундестага от AзГ Торбен Брага изрази тези съмнения през август по време на лятно тържество в Шнелрода: той не вярва, че партията е „достатъчно готова“, когато става въпрос за осигуряване на необходимия персонал за правителство. Имената обаче не се разкриват дори на съпартийци извън Саксония-Анхалт. Произтичат две подробности: бившият председател на Федералната служба за защита на конституцията, Ханс-Георг Маасен, не фигурира в списъка. Още от месеци в партията се изразяваха съмнения по негов адрес: твърде малко политически опит, твърде самостоятелен. И: всички министри трябва да са от Саксония-Анхалт. Политиците от други регионални организации трябва да се разглеждат само за по-ниски постове.

Трябва ли AзГ да се довери именно на Съюза Сара Вагенкнехт?

Трето: Страхът от непредсказуеми дезертьори и коалиционни партньори. Например, ако правителствено мнозинство се формира благодарение на дезертьори от ХДС или на Съюза "Сара Вагенкнехт" (ССВ). Който предаде партията си или наруши думата си, за да дойде на власт, би могъл да го направи отново в бъдеще. Съответно е трудно да се изгради доверие. Слабата представа за един безсилен министър-председател, който оглавява хаотична коалиция, би нанесла щети на AзГ в цяла Германия.

Четвърто: Те не искат да свършат като Марио Фойгт. Министър-председателят на Тюрингия е „изложен на подигравки“, заяви Тино Крупала в деня след изборите. AзГ не иска да преживее това. А за сегашното състояние в Тюрингия е отговорен именно и ССВ. Съюзът "Сара Вагенкнехт" е „сбор от негодници“, казва затова един политик от AзГ. Не може да се разчита на него. Но може ли изобщо AзГ да откаже, ако ССВ се предложи?

Това е петият страх: Че хората биха могли да си помислят, че AзГ ще се уплаши въпреки рекордния резултат. АзГ постоянно обявява, че иска да промени провинцията „от главата до петите“. И тогава не се възползва от шанса, когато той се появи? Това би довело до подигравки години наред. Ето защо в АзГ сега важи мотото: ако сформирането на правителство в Саксония-Анхалт се провали, трябва да изглежда така, сякаш то се е провалило заради другите.

Това личи от думите на Зигмунд: „Като демократи ще протегнем ръка“, заяви той в противоречие с предишните си изявления още в изборната вечер. Само това по същество вече беше нарушено предизборно обещание. Също както и изпращането на писма, в които той молеше други партии за проучвателни преговори. През юни Зигмунд все още казваше: „Няма преговори с ХДС. Не мога да спася Германия с онези, които я докараха до провал в продължение на двадесет, тридесет години.“ Това беше стратегията на един популист, който можеше да мисли само в два сценария: или печели абсолютно мнозинство и управлява сам, или има мнозинство срещу него. Тогава той оставя другите да поемат инициативата и ги води след себе си в продължение на години.

Беше ли помислил Зигмунд за патова ситуация?

Зигмунд явно не беше предвидил, че може да възникне патова ситуация, в която нито AзГ сама, нито ХДС с всички възможни коалиционни партньори да имат мнозинство. Както е сега. Очевидно на изборната вечер на Зигмунд му беше трудно да реагира на този трети сценарий. Това изискваше от него нещо, което месеци наред той гордо беше отхвърлял: способност за компромис. Някои в AзГ смятат, че такива грешки не биваше да се случват на Зигмунд. Той трябваше във всеки един момент да заяви, че непременно иска да управлява. За да са винаги другите тези, които се измъкват от отговорността.

Това не беше единствената грешка на Зигмунд. Фактът, че на следващия ден след изборите той заяви в кои области няма да прави компромиси – например по отношение на миграцията и енергийната политика – беше оценен от по-опитни политици от AзГ като грешка на начинаещ. От друга страна, потенциалните коалиционни партньори вече знаеха къде могат да постигнат нещо. А привържениците можеха объркано да попитат дали Зигмунд – който току-що беше обещал, че никога няма да отстъпи – в области като образователната политика изведнъж все пак не е боец?

Въпреки впечатлението, което създава изборната ѝ победа, AзГ

 има само лоши варианти.

Сред тях коалиция със ССВ би бил най-добрият. Тоест – никакво толериране, никакво въздържане в третия тур на гласуването, а истинска коалиция с министри от ССВ в кабинета. И това Зигмунд беше казал на федералната пресконференция: той толерира само партньори, които публично го подкрепят. Тогава ССВ би имала поне известна мотивация да не саботира работата на правителството. Но основателката на ССВ Сара Вагенкнехт многократно е изключвала такава коалиция: тя не иска да избере Зигмунд за министър-председател. Тя вече смяташе участието на ССВ в правителството на Тюрингия за грешка.

Новите избори също представляват риск за AзГ, макар че не всички го признават. Зигмунд заяви в изборната вечер: „В краен случай просто ще има нови избори, тогава просто ще имаме 50 или 55 процента.“ Крупала, от друга страна, каза: „Един ден след спечелени избори за регионален парламент не говорим за нови избори.“ Така или иначе: за да се разпусне парламентът, след неуспешен вот за министър-председател е необходимо мнозинство. Откъде да дойде то? Трябва ли ССВ да гласува за нови избори, знаейки, че е преминала с малко над 5-процентната бариера – както показват промените в гласоподаването, включително и с гласове на бивши привърженици на AзГ, които по всяко време могат да я изоставят? Трябва ли ХДС да се съгласи на нови избори, за да помогне на AзГ и да задълбочи още повече собственото си затруднение? Трябва ли други да го направят?

Не е ясно дали AзГ ще се възползва от ситуацията

Ако не бъде избран нов министър-председател и не се стигне до нови избори, ръководеното от ХДС провинциално правителство под ръководството на министър-председателя Свен Шулце ще остане на поста си като служебно. Политиците от AзГ се надяват, че такова състояние няма да може да се поддържа дълго. И защото натискът от страна на населението се засилва с въпроса дали ХДС възнамерява да игнорира волята на избирателите и да се вкопчи в постовете си. Това, което ХДС би казал по този повод, обаче също би имало ефект: мандатът за управление от избирателите принадлежи на АзГ. Къде е положила сериозни усилия да сформира коалиция, след като нейният водещ кандидат в продължение на седмици подчертаваше преди всичко, че няма да прави компромиси и че по-скоро би се отказал от управлението? Тази игра на взаимни обвинения може да продължи месеци наред и не е ясно дали AзГ ще извлече полза от това.

Същото важи и в случай на нови избори. Политиците от AзГ възторжено разказват за преживяното в Саксония-Анхалт. Говори се за най-добрата предизборна кампания на всички времена; за инерцията, настроението, мобилизацията – един от тях говори за „истинско напрежение“, а друг – за „пълна лудост“ и за Зигмунд като „попзвезда“. Дали множеството неактивни избиратели, които той е привлякъл към урните, ще се поддадат на чара му и на втори избор? Или ще попитат защо трябва да гласуват отново, след като AзГ вече е спечелила, а лозунтите изведнъж изглеждат остарели и изтъркани? В AзГмнозина считат новите избори за рисковано начинание.

Така че лъчезарният победител се намира в деликатна ситуация. Той трябва да управлява, защото беше толкова успешен. Но беше толкова успешен, защото се държеше безкомпромисно. А за да управлява, ще трябва да приеме компромиси. Избирателите от Саксония-Анхалт го поставиха с резултат, различаващ се само с косъм, в най-неприятната позиция, в която може да се окаже един популист: той не може да обвини никой друг, защото няма мнозинство срещу него. И не може да управлява сам. Това би могло, въпреки голямата избирателна победа, да има разобличаващ ефект. Един политик от AзГказа: „Не бих искал да съм на негово място.“ /БГНЕС