Даниел Смилов, Дойче веле

Партийната пропаганда вече се върти на предизборни обороти и апологетите на ГЕРБ неуморно налагат основната си теза: служебното правителство не е нищо друго освен акт на "реваншизъм" към бившите управляващи. Президентската страна им отговаря с подобен апломб: правителството "възстановява държавността". Първият пропаганден балон е фабрично пробит, въздухът свисти от него и всеки момент той просто ще се спъхне. Второто твърдение засега е помпозна декларация, която трябва да бъде ежедневно уплътнявана, за да добие някакъв смисъл.

Да разгледаме "реваншизма"

"Реваншизмът" в действията на сегашното управление е куха и тенденциозна теза. Няма нищо по-нормално от смяната на политически назначения - като областните управители например. Запазването им би било управленска грешка. Смяната на ръководителите в МВР също е наложителна - те са основна част от разследващия чадър над управляващите. МВР и службите са всъщност тези, които заедно с прокуратурата, редовно проспиваха "проблемите по високите етажи на властта" (евфемизъм за скандалите с хазарта, кюлчетата и имотите в чужбина), отравянето на български граждани от руските служби, осемте джуджета и други афери, в които всъщност не е ясно държавните органи на чия страна играят - на закона или на престъпността. За капак на всичко ръководителите на най-различни служби масово и координирано решиха да излязат в неплатен отпуск до септември, което само по себе си е основание за сериозни дисциплинарни действия срещу тях, тъй като поставя сигурността на страната в опасност.

Не очаквайте разкаяние или извинение от МВР. Институции като тях са генетично свързани с органите на тоталитарната държава. Затова има нужда от спешни реформи. А служебното правителство ще бъде гледано под лупа.

Другият уж "реваншизъм" пък е изкарването на светло от министър Кирил Петков на факта, че около милиард от активите на Българската банка за развитие (ББР) са раздадени де факто на осем фирми, зад които стоят най-вероятно четири души. Половината от тези фирми, по думите на Петков, са свързани с Делян Пеевски. Отговорите по тези въпроси, които ДПС и бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов дружно дават към момента, звучат така:

- ББР има право да раздава голямата част от портфейла си като осем големи кредита, въпреки че е създадена, за да подпомага малкия и средния бизнес

- Кирил Петков е от Демократична България и особено от кръга "Капитал", чийто голям грях бил, че е създал ГЕРБ 

- Делян Пеевски не е получавал кредити от ББР, защото не участва в управлението на фирмите, получили големи кредити, но е възможно да има миноритарно участие в тях. Това обаче не го прави свързан с тези фирми

- Огромният процент кредитополучатели от ББР - над 90% - са малък и среден бизнес

За последното твърдение може със сигурност да се каже, че е вярно. Като раздадете един милиард на 8 (или 4) души и още един милиард на 1600 фирми, малките ви кредитополучатели ще са над 90% от общия брой - математика!

Ако изкарването на подобни неща на светло, както и разделянето с по принцип спорни назначения в агенции и служби са "реваншизъм", то тогава хората със сигурност ще искат повече от него. Всъщност политическите тенденции, регистрирани от последното социологическо проучване на "Галъп", потвърждават факта, че избирателите искат промяна - расте доверието в ИТН и ДБ за сметка на ГЕРБ и особено на потенциалните им "патриотични" патерици, които са трайно закотвени на около 3% и дори заедно ще имат трудност да прескочат парламентарната бариера. Повторната "комасация на келеметата", по гениалния д-р Тони Филипов, може и да не състои. ("Келеме" не е обидна дума - значи просто "крива нива").

Засега обаче тук свършват добрите новини за служебното правителство, което очевидно може да не се плаши от "писъците" за "реваншизъм" на ГЕРБ (цитат от Йордан Цонев), нито от писъците на самия Йордан Цонев срещу ДБ и уж създадетелите на франкенщайновото творение ГЕРБ, с което ДПС редовно и с охота (да не кажем с кеф) правеха парламентарен и извънпарламентарен алъш вериш.

Първите гафове на кабинета

Служебното правителство имаше и първите си неудачи, по-невинните от които са свързани с новия министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Той успя да каже нещо неприемливо за медиите и се извини след това. Журналистическата общност правилно остро реагира - не е работа на министър да дава акъл на медии кого да уволнят. Редно е да се каже, обаче, че засега няма опасност това правителство да се меси в основните медии: те по инерция продължават да са изключително благосклонни към бившите управляващи и още не могат да се престрашат да започнат да ги питат настоятелно за хазарта, шкафчетата и прочие. При някои медии очевидно и куражът идва с яденето.

По-сериозен гаф на новия министър е назначението на г-жа Елена Фичерова за шеф на кабинета му. Политическо назначение на човек, направил политическия избор да е учредител на партията на Васил Божков, е компрометиращо и разпалва спекулации за връзки, които най-вероятно ги няма. Въпреки докторската степен на дамата и професионалните ѝ квалификации, министър Рашков ще стъпи на много по-здрава основа, ако се раздели с нея.

Защото активността на Бойко Рашков има потенциала да създаде много сериозен рейтинг на служебното правителство - заедно със споменатите действия на министър Кирил Петков. Особено ако МВР успее да постави пръст в рани като неправомерно подслушване на политици (за което изглежда има данни според Атанас Атанасов от ДБ) и "купен вот". Поне второто технически не е никак трудно, макар че политически е взривоопасно. Знае се къде се купуват гласове, знае се и кои са схемаджиите. Изпращането на полицаи на място, разследването на казуси, за които вече има информация, ще прати ясен сигнал на всички да не го правят отново през юли. Прокуратурата досега откри проблеми само в дейността на партията на Васил Божков. Ако Рашков извади факти и за други схеми с други партии, които са били "проспани", тезата за избирателността в действията на ведомството на Иван Гешев ще получи поредното си доказателство.

Най-проблематичната страна на действията на служебното правителство дотук е плахостта, с която министър Янаки Стоилов (от БСП) подходи към ВСС и отпорът, който те дадоха на идеите за реформа на спец-прокуратурата и спец-съда. По принцип няма лошо да се направи изследване за ефективността на специализираните органи - макар че след множеството доклади на ЕК, след резолюцията на ЕП за върховенството на правото (по-скоро неговата липса) в България, това изследване изглежда вече написано.

Има ли шанс за нормализация?

БСП до 2020 година всъщност подкрепяше ГЕРБ в основните им политики към съдебната власт. Подкрепи ги дори и при избора на Иван Гешев, като не застана на страната на протестите срещу този избор. Дано действията на министър Стоилов не са прелюдия към връщане към тази позиция на БСП, а са по-скоро желание на един академичен професор да стъпи на здрави данни в своите решения. Второто би било разбираемо, макар че в политиката и времето е от значение - ако мандатът ти мине в събиране на данни, може да напишеш добра статия по тях, но от политическа гледна точка мандатът ти ще се окаже ялов.

Изводът от този кратък обзор е ясен: "реваншизмът" е просто партийна опорка, на която едва ли трябва да се обръща внимание. "Възстановяването на държавността" също засега е просто обещание. Може да се каже, че възможност за някаква нормализация във функционирането на държавата има. Но тя трябва да се осъществи умело и да не се препъне в нелепи гафове или академична плахост.