Американската прогресивна левица загуби основната си опора във Върховния съд: съдията Рут Бадер Гинзбърг почина в дома си във Вашингтон на 87-годишна възраст, жертва на рак на панкреаса, съобщава "Евронюз".

"Тя беше невероятна жена, независимо дали сте съгласни с нея или не, тя беше невероятна жена, която водеше невероятен живот. Тъжно ми е да чуя това. Тъжно ми е да чуя това", каза Доналд Тръмп с очевидна изненада, след като беше информиран за смъртта на Рут Гинсбърг.

Демократичният кандидат за президент Джо Байдън беше дълбоко покрусен:

"Тя изповядваше най-високите американски идеали, справедливост, равенство и справедливост пред закона. А Рут Бадер Гинсбърг представляваше всички нас. Както казах, тя беше много обичана фигура", каза Байдън.

Феминистка, Рут Бадер Гинсбърг е втората жена съдия във Върховния съд, откъдето защитава равенството между половете със зъби и нокти. Когато Доналд Тръмп идва на власт се превръща в най-голямата пречка пред плановете му да отстъпи от права като аборта. Смъртта й освобождава желаното място на Върховния съд, което републиканците ще се опитат да определят преди изборите, като го наклонят малко по-надясно.

Върховният съд на Съединените щати се състои от девет съдии, които служат доживотно и имат силата да променят законите на страната. По-конкретно, те играят решаваща роля по въпроси като аборти, права на мигранти, неприкосновеност на личния живот, смъртно наказание и притежание на оръжия.

Магистратите се назначават от президента и след това трябва да бъдат потвърдени от Сената.

В момента републиканците имат мнозинство в Сената и неговият лидер Мич Макконъл вече излезе с изявление, в което обещава да предложи за гласуване във Върховния съд кандидат, който посочи Тръмп.

Поради смъртта на Гинсбърг, Върховния съд се състои от осем съдии: трима прогресисти и петима консерватори.

Ако Тръмп успее да назначи друг магистрат, той в крайна сметка ще наклони везните на Върховния съд вдясно в продължение на десетилетия.

Пред първите гласове, които поискаха бърза подмяна на Гинсбърг, кандидатът на Демократическата партия Джо Байдън заяви, че президентът на САЩ, който бъде избран на 3 ноември, трябва да бъде този, който избира заместник.

"Тази вечер и през следващите няколко дни ще се съсредоточим върху смъртта на съдията и нейното нестихващо наследство. Но за да се избегне съмнение, нека бъда ясен: избирателите трябва да изберат президента, а президентът трябва да избере съдия, който Сената да утвърди ", каза Байдън в изявление, излъчено на живо от дома му в Делауеър.

Байдън припомни, че през 2016 г., след смъртта на консервативния върховен съдия Антонин Скалия, лидерът на републиканското мнозинство в Сената Мич Макконъл игнорира заместника, избран от тогавашния президент Барак Обама (2009-2017) и дори не подлага кандидатурата му на гласуване, аргументирайки се, че няма смисъл да го прави в изборна година.

Противно на това, което прави тогава, Макконъл обеща да предложи за гласуване кандидата, който Тръмп ще избере за Върховния съд.

За да утвърди нов съдия, Макконъл се нуждае от обикновено мнозинство, нещо, което би могъл да постигне, ако 53 от 100-те републикански сенатори останат верни на Тръмп. Процесът на потвърждаване обаче може се усложни ако има отстъпки сред по-умерените републикански сенатори.

От своя страна, най-високопоставеният от демократите в Сената Чък Шумер предлага да се изчака до изборите.

"Американският народ трябва да има глас при избора на следващия си съдия от Върховния съд. Следователно, свободното място не трябва да бъде попълнено, докато нямаме нов президент", каза Шумер в Туитър, използвайки точно същите думи, използвани от Макконъл. да се противопостави на назначаването на Обама.

Самата Гинсбърг знаеше, че смъртта й ще предизвика политическа буря във Вашингтон и преди смъртта си продиктува на внучката си фраза, която бе подхваната от мрежата на NPR: „Моето най-горещо желание е да не бъде заменена, докато няма нов президент“.

По този начин Гинсбърг даде да се разбере, че желанието й е политиците да изчакат до изборите, преди да потърсят заместник за него.

Номинирана от бившия президент Бил Клинтън през 1993 г., Гинсбърг е най-възрастният съдия от деветимата, които съставляват Върховния съд и страда от различни видове рак в продължение на години.

Гинзбърг носеше черните одежди на Върховния съд в продължение на почти три десетилетия, избрана през 1993 г. като втората жена в историята в този съд, след кариера, посветена на феминистките каузи и гражданските права./ БГНЕС