24 Ноември, 2024

След Янчулев, Софиянски, Борисов и Фандъкова , Терзиев е провал - може да стане кмет с малко над 100 000 гласа

След Янчулев, Софиянски, Борисов и Фандъкова , Терзиев е провал - може да стане кмет с малко над 100 000 гласа

Васил Терзиев

Никой от предишните градоначалници на София не е падал под 200 000 гласа подкрепа, въпреки че столицата е била с по-малко жители

София расте, но гласува все по-малко. Това сочат данните от провеждането на местни избори от демократичните промени насам.

Александър Янчулев е първият кмет на София след промените, който управлява столицата от 1991 г. до 1995 г. Местните избори през октомври 1991 г. съвпадат с парламентарните за XXXVI НС, а избирателната активност е 83,87 %. През същата година за първи път в историята на Софийската община кметът е избран с пряко гласоподаване. Възстановява се гербът на София в първоначалния му вид от 1900 г., изработено е знамето на столицата, на което е изобразен възстановеният герб, а 17 – ти септември – денят на великомъчениците Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София – е обявен за Ден на София. Статистиката на ЦИК, обаче, започва едва от 2003-та година в сегашният й вид, а данните в стария им формат не показват с колко гласа е избран Янчулев.

На 29-и октомври 1995 г. Стефан Софиянски, издигнат от Обединена Демократична опозиция – СДС, БСДП, ХАП, БНДП, ДП-КС, получава 215 673 гласа на първи тур, а на втори печели изборите срещу Венцислав Йосифов, издигнат от инициативен комитет. Софиянски получава 284 001 гласа, а Йосифов получава 209 154 гласа. Така общо гласувалите за кмет на София доближават почти половин милион души.

През 1999 г. отново за кмет на София е избран Стефан Софиянски от коалиция ОДС с 279 476 гласа, който печели на първи тур.

През 2003 г. за трети път Стефан Софиянски печели позицията кмет на София, този път издигнат от ССД, като получава 114 530 гласа на първи тур, а на втори тур - 246 161 гласа. Тогава избирателната активност не само в София, но и в страната, също е висока – 57, 45 %.

През 2005 г. се провеждат отново местни избори в България. Тогава за кмет на София бива избран Бойко Борисов, който печели 68 % срещу опонента си Татяна Дончева, която взима едва 31% от вота на софиянци. Така Борисов печели кметския си мандат с 222 577 гласа.

През 2007 г. печели отново Бойко Борисов, който става кмет на София с 53,68% подкрепа или 203 364 при избирателна активност 36.51 % в София.

През 2009-та година София се сдобива с най-дълго управлявалият кмет досега – Йорданка Фандъкова, която печели още на първи тур изборите с 67 % при избирателна активност от 24%. През 2011 г. Йорданка Фандъкова печели изборите отново от раз с 53.31 % или 247 140 гласа подкрепа. През 2015 г. печели доверието на софиянци за трети път, като събира 60.17% подкрепа, или 238 500 гласа. На местните избори през 2019 г. печели на втория тур, събирайки 49,98 % подкрепа или 209 542 гласа.

Разногласията между партиите, трудното сформиране на правителство, множеството политически кризи доведоха до почти двоен спад в желаещите да гласуват на Местни избори 2023 г. На първия тур на изборите в София, оспорвани между Васил Терзиев, издигнат от ПП–ДБ, и Ваня Григорова, издигната от БСП и „Обединена Левица“, спадът е двоен: Терзиев е получил подкрепата на 119 121 софиянци, а Григорова – на 80 875 души.

Така от 1991 г. до 2023 г. софиянци все повече губят мотивация да гласуват: от близо 84% избирателна активност през 1991 г., и кметове, избрани с над 200 хиляди гласа, стигаме до днешната избирателна активност от малко над 30% с наполовина гласа подкрепа – около 100 хиляди. /БГНЕС
Сподели:

Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш

Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит

Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен

Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен

Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси

Младите хора са моралният компас