Социални измерения на пандемията: Как ще се заразиш и ще боледуваш - зависи от професията и доходите

"Пандемията има много социални измерения. Вече знаем, че не всички социални слоеве в обществото са изложени на еднакъв риск от инфекция. А заразените не преболедуват болестта по един и същи начин. Как ще се заразиш и ще боледуваш зависи от професията и доходите". Това заяви в ефира на БНР проф. Нико Драгано, директорът на Института за здравна социология към университетската клиника в Дюселдорф.

Известно е, че хората с ниски доходи често страдат от хронични заболявания, а те от своя страна са причината за по-тежкото боледуване от коронавирусна инфекция. Но срещат ли се безработните и социално слабите по-често с вируса, проф. Драгано?

"Все още данните за Европа са оскъдни. Но от данните, с които разполагаме, а и от информацията от Съединените щати и Великобритания, е видно, че жителите на бедните квартали и хората с ниско платени професии се заразяват по-често с новия коронавирус. Съвсем наскоро имах възможност да сравня данни за приетите пациенти в някои големи болници в Германия. От тях също се разбира, че тежките случаи на Covid-19 в повечето случаи са безработни и социално слаби.

Учените все още не сме напълно наясно с преките последствия за здравето след прекарана коронавирусна инфекция. Но имаме известна представа за индиректните социални последици, които всъщност се дължат на ограничителните мерки, въведени срещу разпространението на заразата. Затварянето на предприятия и карантината се отрази много по-пагубно на нископлатените работници, отколкото на ръководния персонал".

За риска от зараза вероятно съществена разлика има между хората, които по време на карантината можеха да работят от вкъщи, и онези, чиито професии не позволяват това. Какви са Вашите наблюдения?

"Онези, които не могат да си останат вкъщи, защото професията им не позволява хоумофис, често са хора с по-ниски доходи. Такива са на първо място медиците, но освен тях работещите в социалните грижи, в почистващи фирми, в градския транспорт, в супермаркета и т.н. Тези хора са изложени на по-голям риск от зараза.

От вкъщи могат да работят предимно служители с по-високо образование и съответно по-високи доходи, чиито професии позволяват самостоятелна работа. Така че и професията е определяща за риска от зараза".

Схемата 60/40 беше една от първите мерки, въведени от някои държави, в т.ч. България и Германия, в опит за запазване на работните места. Кой се възползва от нея и установявате ли и тук социални различия, проф. Драгано?

"И по този показател хората с ниски доходи са потърпевши, защото размерът на заплатата има значение, тъй като върху нея се изчислява сумата, която хората получават в този преходен период. Когато ниско платените служители получават едва половината заплата, често изпадат под социалния минимум. За разлика например от добре платен университетски професор, който вероятно ще може да се справи и само с 60 процента от заплатата си.

От друга страна обаче тази мярка е начин да се избегне трайната безработица, която иначе заплашва немалко хора".

Принудителната изолация на милиони семейства с деца също има сериозни последици. Различни анализи сочат, че заради обездвижването, часовете прекарани пред компютъра и некачествената храна голяма част от децата в по-бедни семейства са затлъстели, което води след себе си здравни проблеми. Къде са децата в този социален анализ на пандемията от Covid-19, проф. Драгано?

"Децата в бедни семейства страдат повече. Някои от тях нямат например нужните електронни устройства за дистанционното обучение. Често пъти те така или иначе изостават в образованието си, а сега ножицата се отваря още повече".

Вероятно ще има втора върна на пандемията. Какво научихте и къде трябва да насочим усилията си?

"За социалната медицина и общественото здраве - това е областта, в която работя, мога категорично да кажа, че вече знаем много повече за това, кои социални групи са особено застрашени и къде трябва да насочим усилията си. Наскоро станахме свидетели на огнището в кланицата „Тьонис“. Разбра се, че там не са се спазвали елементарни правила, да не говорим за условията на труд. Така че надявам се, че в бъдеще ще сме по-добре подготвени, когато знаем, кои социални групи са най-уязвими.

Знаем от предишни изследвания, много преди Covid-19, че работещите при лоши условия, с временни трудови договори, с ниски заплати, обикновено имат и здравословни проблеми. Така че сегашната пандемия просто извади на бял свят още нередности, които съществуват отдавна, но бяха пренебрегвани.

Известен е и феноменът, че когато превенцията е успешна, хората бързо забравят, че здравето им е застрашено и променят поведението си. Това в момента е много ясно видимо. В началото на пандемията ограничителните мерки се спазваха и броят на заразените растеше, но умерено. Сега нещата се промениха. А какво се случва, когато престанеш да спазваш препоръчителните мерки, се вижда в Съединените щати".

Цялото интервю на Весела Владкова с проф. Нико Драгано в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.