"Одобрението към досегашния парламент възлиза на 17% и в последните 3 състава на парламента това е един традиционен дял на доверие, предвид обществените нагласи по работата на парламента в последното десетилетие". Това отбеляза социологът Лидия Йорданова пред BGonAir. 

По думите ѝ, в България трайно се насажда, че изборът на гласоподавателите е подменен. Немалко българи смятат, че политически не са представени парламента - 49% от тях са отговорили в проучване на "Екзакта", че нямат представителство в 44-ото Народното събрание. "Политическото представителство зависи единствено от нас. В навечерието на парламентарните избори, онова, което обединява всички избиратели, е тяхното желание за честност на изборите. Доколко ще са честни зависи и колко ще се предвиди като автентично нашето представителство в следващия състав на парламента", заяви социологът. Важно е да се излезе от типичните за българите обвинения, че щом има депутати в парламента - нещо не е наред.

"Пътят към демокрацията и доброто законодателство преминава през доверие и уважение на институциите. Ние трябва да знаем, че от уважението към парламента зависи уважението към държавността в България", подчерта Йорданова. И посочи основната прилика между предишните 3 парламента - ниското доверие, а разликите - повече обвинения в лобизъм, непрозрачност, лошо поведение на депутатите във вече миналото 44-ото Народно събрание.

"Оценката за работата на един парламент не е единствено функция на преценката за това какво е качеството на законодателството. Хората гледат как се държат народните представители, хората отразяват зле техните скандали и техните неизяснени позиции, пренасянето на чисто политически битки на територията на законодателството. Всичко това наистина много дразни хората", смята социологът.

"75% не се интересуват от политика. Да, но те трябва да се интересуват от политика, те трябва да познават законите, да ги спазват и да знаят, че това е рамката, в която протича нашият живот", категорична е Лидия Йорданова. Тя е категорична, че последният парламент не е бил "най-слабият". За разлика от настоящите народни представители, които имат 17% доверие, депутатите при кабинета "Орешарски" са се ползвали с едва 8 на сто.