Повечето българи са на мнение, че България трябва да остане неутрална в конфликта между Русия и Украйна. Това сочат данните от проучване на „Маркет линкс“, финансирано и реализирано съвместно с bTV сред 1029 пълнолетни българи в периода 22–29 март чрез пряколично интервю и онлайн анкета. Срещу 67% за неутралитет са 16%, които смятат, че България трябва активно да подпомага Украйна, включително и с оръжия. "През последния месец виждаме много сериозни турбулентни движения на нагласите на българите. Тази позиция на неутралитет изглежда в противоречие с нагласата ни, че нашето място е в ЕС и че трябва да разчитаме на НАТО", коментира в "Тази сутрин" социологът Добромир Живков. „Българското общество е разделено на три големи сегмента. Имаме един, който продължава да симпатизира на Путин и продължава да оправдава агресията на Русия в Украйна. Средният сегмент, който е и най-голям, балансира между крайните сегменти. А крайният сегмент е на тези хора, които са със силно изявена проевропейска позиция“, обясни социологът. Повечето от българите смятат, че ставаме свидетели на война, а не на специална операция. Относно санкциите срещу Русия 41% смятат, че те са справедливи, но закъснели, докато 34%, че са крайно несправедливи.
Повечето анкетирани – 53%, смятат, че страната ни трябва да оказва помощ на украинските бежанци, включително и финансова. 30% са против, а 17% са неутрални. „Това е дълбокото противоречие в нашето общество. От една страна, искаме да бъдем неутрални, а от друга – когато се стигне до прекия избор да препотвърдим нашия геополитечски избор, се получава така, че виждаме ¾ от българите биха гласували „за“ оставане в ЕС, а 60% подкрепят оставането в НАТО, което е найвисокият процент от години насам“, коментира социологът. На въпроса „Как бихте гласували на референдум за оставане на България в НАТО и в ЕС?“ повечето отговарят, че е по добре да продължим членствата си в тях.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика