Алфа Рисърч: Страхът от Путин засенчва образа на Дядо Иван в съзнанието на българите

Обществените разбирания за геополитическото позициониране на нашата страна са един от основните фокуси на антидемократичната и хибридна пропаганда. Сред страните от Източна Европа България е специфичен казус и своеобразно „слабо звено“ в Европейския съюз, често представяна като троянския кон и благодатна почва за разпространение на антидемократичната и хибридна пропаганда от Русия.

Какво се е случило обаче с обществените нагласи след започналата „широкомащабна военна операция“ на Русия в Украйна – отговор на този въпрос дават данните от актуално изследване на "Алфа Рисърч", направено по поръчка на на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ).

След руската агресия в Украйна рязко се влошава самият образ на Русия и на Владимир Путин - те вече не се определят като надеждни партньори и "миротворци", а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави. Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързал не само ръцете на Кремъл, но и на други страни, да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия.

Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост "трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея". Така прагматизмът се очертава водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентация на България.

От друга страна една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения, както и през 2023 г., е мисленето в алтернативата "България извън ЕС". Осъзнаването на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от про-кремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света.  И въпросът какво би станало, ако България изпадне в изолация от ЕС и западния свят за огромна част от българските граждани е напълно неприемлив сценарий.

От началото на войната на Русия срещу Украйна се наблюдават някои промени, които поставят под въпрос дългогодишния позитивен имидж на Русия. Същевременно, в стремеж за противодействие на ерозията в образите на Русия и Путин, хибридните атаки усилват антизападната реторика. Което води до нови огнища на поляризация и потенциални конфликти в българското общество.

Данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на страната и членството в Европейския съюз - 61% одобрение срещу едва 16% неодобряващи. Равносметката за ползите и загубите от еврочленството е с ясно изразен положителен знак (63%:26%), а основната геополитическа ориентация на страната и основните партньорски отношения също се виждат като обвързани с ЕС (66%). Спрямо данните за 2023 г. и по трите индикатора се забелязва ръст. Устойчивите противници на европейската интеграция са между 20 и 25%, основно сред възрастното население, малките градове, симпатизанти на "Възраждане", БСП и негласуващи.

От 2017 г. до 2024 г. одобрението към НАТО нараства от 28 на 40 на сто, при отрицателни оценки 26%-28%. Въпреки това може да се отчете увеличаване на подкрепата на членството ни в НАТО, тъй като има ясно преимущество - 40% на 26% с тенденция към нарастване.

Пълния текст на изследването на „Алфа Рисърч“ може да прочететеТУК.