„Премахването на един военен монумент, какъвто е Альоша в Пловдив, няма как да се случи само с волята на двама политици от скромна бутикова партия. Това е въпрос, който при наличие на силно поляризирани мнения трябва да бъде решен след сериозен обществен дебат. В него трябва да бъдат изведени всички исторически и политически аргументи на опонентите в спора. Дебатът трябва да приключи със санкция на най-висшия политически орган в държавата, какъвто безспорно е Народното събрание. След поредната кървава агресия на Русия дойде времето, в което въпросът за окупаторските паметници най-накрая трябва да бъде решен, и то за цялата страна. Както виждаме, това се случва в много от другите източни демокрации.“    

Това казва в интервю за „Марица“ бившият депутат и кмет на Пловдив Спас Гърневски. И добавя, че съветските  паметници са толкова опасни, колкото и нацистките. Защото нацизмът и болшевизмът са най-кървавите идеологии на 20. век, погубили милиони хора.

Той посочва, че в цивилизования свят на видни места се поставят паметни знаци, които се превръщат в символ на единството на един народ. Вече 35 години под тепетата периодично се поставя въпросът за нецелесъобразността на съветския паметник Альоша да „виси със страшна сила с шмайзер в ръка“ на един от хълмовете в сърцето на Южна България. 

Но кои все пак са хората, които стоят зад полюсите на различните мнения, касаещи съдбата на монумента?  Да, за наследниците и последователите на болшевизираната през 1919 г. българска комунистическа партия той е „светая светих“. За тях никога не е имала значение съдбата на България, освен тя да бъде безропотно закачена за юлара на Кремъл, изтъква бившият пловдивски кмет.

Гърневски върна лентата назад - към 1996 г., когато е кмет на Пловдив. Още тогава има решение на Общинския съвет за сваляне на паметника Альоша. Но тогава не им е било до демонтажа на паметници, защото, както цялата държава, и Пловдив са изпаднали в незапомнен икономически водовъртеж, когато правителството на Жан Виденов и Румен Гечев доведоха България до незапомнен икономически разгром за България. И тогава, когато руският президент Борис Елцин направил изявление, че ще създава Съветски съюз 2 и в него достойно място отреждат и за България, в Пловдив е свикан надпартиен митинг в градската Концертна зала, която не само се пукала по шевовете, но и преливала отвън на площада. Множеството пловдивчани единодушно и бурно подкрепили предложението им за демонтажа на Альоша като отговор на провокациите на официален Кремъл да отклони България от европейския път. На извънредно заседание на Общинския съвет на 10.04.1996 г. това решение било прието. Но в последствие Окръжен съд-Пловдив го отменило, с мотива, че е подписана през 1992 г. спогодба между президентите Борис Елцин и Желю Желев за взаимно опазване на руско-българските паметници.

„Ние и до днес не възприемаме този паметник за руски, а като символ на Съветската армия окупаторка. Само на сто метра под Альоша е паметникът на Цар Освободител - Александър II и никой не му е посегнал по никакъв начин през годините. Построен през 1881 г., той е първият паметник в България,  посветен на освобождението от турско робство. В средата на 30-те години на миналия век по предложение на кмета Божидар Здравков хълмът Бунарджика е преименуван на Хълм на освободителите. След 1944 г. комунистическата власт, на практика, осквернява хълма, като си позволява да засенчи руския паметник с монтирания 100 метра по-нагоре, на самия връх, монумент на съветския окупатор. Днес президентът и неговите другари са готови с кръв да бранят националния празник 3 март. Но къде бяха, когато близо половин век националният празник бе 9 септември? Дата, символ на наложен от Кремъл режим, обявен през 2000 г. от Народното събрание за престъпен.

И така Альоша и до днес стърчи на върха на Бунарджика с шмайзер в ръка, а  паметникът на Апостола на свободата ни Васил Левски е сврян долу, в шубраците, под окупаторските му ботуши“, коментира Гърневски.

Той изтъква и още един много съществен факт – че още през 1996-а две трети от пловдивчани са били за решението паметника на Альоша да бъде премахнат. С декларация са били подкрепени от над 150 пловдивски интелектуалци. Декларации за морална подкрепа и готовност за дарения са пристигали от цялата страна и прокудени от режима в странство родолюбиви българи. От общинската хазна нямало да бъде похарчен нито лев.

Запитан как той смята, че трябва да изглежда пространството на върха на Бунарджика, ако фигурата на съветския войник изчезне, Гърневски обяснява: 

„Най-справедливият от историческа гледна точка вариант е скулптурата на Альоша да бъде преместена в музея на комунистическата история. На нейно място да се издигне нова - на светинята, пулсираща във всяко българско сърце - на Апостола на свободата Васил Левски. Ако този вариант бъде поставен на референдум, съм сигурен, че над 90% от българите ще го одобрят с облекчение. Паметникът на Цар Освободител -Александър Втори остава на мястото си…“

Бившият кмет на града под тепета коментира и реакцията на Кремъл и руски депутати, които наричат намерението за премахване на паметника „варварско“ и предупреждават, че това ще има лоши последствия за България.

„Заканите са заявени лично от председателя на Държавната дума Вячеслав Володин. Да наречеш желанието за демонтаж на един паметник на доказан от историята окупатор "варварска инициатива",  е доста нагло поведение. Да заплашваш официално най-стария жив град в Европа - осемдесетвековния Пловдив, удостоен с признанието "Европейска столица на културата за 2019 г.", е проява на безочлив цинизъм. Каква арогантност -  варварите викат: "Дръжте варварите". Няма как иначе да бъдат наречени хора, които цели две години превръщат в руини цяла една държава и безмилостно избиват украинските мъже, жени, деца и стари хора. Цели две години унищожават без капчица жал и стотици хиляди млади хора от собствения си народ", категоричен е Спас Гърневски.