Специализираният наказателен съд, с оглед на по-голямата си специализация и компетентност, да решава дела за корупционни престъпления, по които са привлечени под отговорност представители на висшите етажи на властта, гласува парламентът на първо четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, внесени от Министерския съвет, предаде БТА.
Кръгът включва депутати, министри, председатели на държавни органи, националното и териториалните ръководства на Агенция "Митници", членове на УС на НАП, областните управители и заместниците им, магистратите, членовете на ВСС и инспекторите. Промените в НПК целят защита на жертвите на престъпления и изключване на паралелните наказателни производства в България и в друга държава от ЕС, пише в мотивите.
Въвежда се дистанционен разпит на вещо лице по инициатива на пострадалите от престъпления.
Занапред съдът ще е длъжен да обявява в какъв срок ще е готов с мотивите към присъдата. Вменява се задължение на касационния съд да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора за изпълнение, когато става въпрос за ефективно лишаване от свобода. 
Заложен е и механизъм, който да доведе до усъвършенстване на уредбата на бързото и незабавното производство чрез създаване на единен процесуален ред за ускорено разследване в досъдебната фаза и разширяване на приложното му поле. 
С измененията се въвежда и разпоредително заседание, на което да се решават окончателно въпросите за допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство. 
От името на левицата Филип Попов заяви, че не са съгласни определени лица да бъдат давани на нарочен съд само заради заеманата длъжност, защото това вероятно е неконституционосъобразно и неудачно.
Мнозинството подкрепи и проекта за поправки в НПК на Корнелия Нинова и депутати от БСП, свързани с промени в процесуалния ред за прилагане на института на предсрочното освобождаване.
Така занапред, ако предложението бъде прието и на второ четене, лишените от свобода няма да могат сами да преценяват дали е настъпил моментът за предсрочното им освобождаване. Вносителите са заложили преценката да бъде на органите по изпълнение на наказанието. В същото време се стесняват критериите за преценка дали една молбата е основателна.
Според опонентите на законопроекта институтът на предсрочното освобождаване е сложен фактически състав и в направените предложения няма разграничителен критерий за кои тежки престъпления ще се прилага. Въпреки това председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви подкрепа за текстовете, за да бъдат законодателите полезни на хората и, защото по думите му, трябва да се търси истинското възмездие за извършили подобни престъпления.
Преди това социалистите призоваха управляващите да подкрепят законопроекта, поставяйки ги пред дилема. Как ще отговорите на хора, жертва на изнасилвания и отвличания, че виновните за това са предсрочно освободени, попита Иван Иванов /БСП/. Филип Попов добави, че наказаният има естествен устрем към свобода и смята, че трябва да бъде предсрочно освободен, но това следва да решават органи с обективна преценка, а не субективното чувство.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов /ГЕРБ/ обясни, че нищо по отношение на предсрочното освобождаване не се е променило. Единствено, което сме направили с предишни промени, беше да дадем възможност на осъденото лице само да подава молба за предсрочно освобождаване. Персонализирахме и отговорността на всеки, който дава становище пред съда да има ли предсрочно освобождаване, подчерта Кирилов. Той добави, че предпоставките за предсрочно освобождаване дори са засилени, а не минимализирани.