Кандидатурата на Швеция за членство в НАТО е изправена пред задънена улица, тъй като исканията на Анкара към Стокхолм да предаде кюрдски активисти и да предотврати митинги срещу ръководството на Турция обтегнаха отношенията, предаде АФП.

Шансовете това да се промени след парламентарните избори в Турция, които трябва да се проведат в средата на май, са несигурни, казва Пол Левин, директор на Института за турски изследвания към Стокхолмския университет.

"Сега вероятно можем да забравим за турската ратификация преди изборите, които изглежда са насрочени за 14 май", каза Левин пред АФП.

"Това, което ще се случи след това, зависи отчасти от това кой ще спечели."

Възраженията на президента Реджеп Тайип Ердоган срещу членството на Швеция в НАТО до голяма степен се основават на отказа на Стокхолм да екстрадира турски граждани, които Анкара иска да преследва за "тероризъм".

През декември Швеция екстрадира член на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Турция. Той беше осъден от турски съд и му беше отказано убежище в Швеция.

Ердоган иска от Стокхолм да предприеме повече действия срещу ПКК, която е включена в списъка на терористичните групировки от Турция и нейните западни съюзници.

"От една страна, имаме турски президент, който е вкарал в затвора хиляди хора заради предполагаеми обиди и който иска да отклони вниманието от лошата икономика в месеците преди изборите", казва Левин.

"От друга страна, в Швеция има групи, които са против членството в НАТО, и поддръжници на ПКК, които се притесняват от обещанията на правителството да ги преследва", каза той.

Левин заяви, че тези поддръжници на ПКК са осъзнали, че могат да провокират Ердоган, "като го обидят и по този начин забавят процеса на присъединяване".

Протест на крайно десен политик пред турското посолство в Стокхолм в събота допълнително обтегна отношенията.

Расмус Палудан е шведско-датски активист, който вече е осъждан за расистки обиди.

Миналата година той предизвика безредици в Швеция, когато направи обиколка из страната и публично изгори копия на Корана.

В събота той изгори още един екземпляр от свещената книга на мюсюлманите след почти едночасова реч, в която заклейми исляма.

Полицията взе решение да разреши протеста въз основа на либералната конституция на Швеция, която защитава правото на демонстрация.

Анкара привика посланика на Швеция, за да изрази възмущението си, след което отмени посещението на шведския министър на отбраната Пал Йонсон. То беше насрочено за следващия петък в Анкара.

Миналата седмица лидерът на партията "Шведски демократи" Джими Акесон, чиято партия подкрепя шведското правителство, заклейми Ердоган като "ислямски диктатор".

Той призова Кристерсон да не умиротворява Турция, "защото в крайна сметка става въпрос за антидемократична система и диктатор", заяви Акесон пред шведския ежедневник „Dagens Nyheter“.

Турция иска екстрадирането на още кюрдски "терористи", намиращи се в Швеция. Неотдавна Ердоган заяви, че там има до 130 души.

Стокхолм даде ясно да се разбере, че последната дума имат съдилищата, но това изглежда не удовлетворява Анкара.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви през януари пред АФП, че все още смята, че членството на Швеция в Алианса това ще се случи през 2023 г., макар да не може да го гарантира.

Той посочи, че Турция и Унгария все още трябва да ратифицират кандидатурата.

И двете държави поддържат връзки с Русия след нахлуването ѝ в Украйна, като Анкара по-специално прие ролята на посредник между двете страни.

Една искрица надежда за Швеция е, че Финландия, която също стартира кандидатурата си за членство в НАТО след руското нахлуване, даде ясно да се разбере, че не желае да влезе в Алианса без своя "голям брат". /БГНЕС