Александър Левченко*
Европейските лидери са изправени пред дилема: как да реагират на провокации, без да увеличат ескалацията, но и без да оставят атаките без отговор
Русия засилва хибридните атаки срещу западноевропейски страни. Тези дни в Копенхаген ще се проведе среща на върха на Европейската политическа общност, във връзка с която всички граждански полети на дронове във въздушното пространство на Дания през посочения период са забранени. Причината за това решение беше, че неизвестни дронове за пореден път бяха забелязани близо до няколко военни обекта в Дания. Едно от местата, където е регистрирана незаконна активност на безпилотни летателни апарати, е главната военна база Каруп, когато неизвестни дронове са били във въздуха както над територията на авиобазата, така и извън нейната ограда.
Неизвестни дронове са регистрирани и над летищата в Копенхаген и пет други населени места в Дания. Датският вестник Welt am Sonntag публикува информация, че германската служба за контрол на въздушното движение (DFS) е регистрирала 447 сигнала от екипажи на самолети за повреди или манипулация от трети страни на GPS сателитни навигационни сигнали по време на полети между януари и август 2025 г., докато преди две години са регистрирани само 25 такива инцидента.
В същото време най-рязкото увеличение на смущенията в GPS сигналите е регистрирано в региона на Балтийско море и над балтийските страни, което според експерти
е елемент от хибридната война на Русия
срещу западните страни. Датското правителство нарече нахлуването на безпилотни летателни апарати (БЛА) във въздушното си пространство хибридни атаки, а премиерът Мете Фредериксен заяви, че това е най-сериозната атака срещу критичната инфраструктура на страната. Що се отнася до изкуствената намеса в GPS навигацията, сигналите се заглушават от мощни предаватели от земята или се фалшифицират данни от спътници. Тази манипулация, известна като спуфинг, е много по-опасна, тъй като екипажите могат да бъдат подведени относно действителното местоположение и височина на полета. Според експерти значителна част от заглушаващите сигнали в Балтийския регион идват от Калининградска област на Руската федерация. Смущенията в GPS навигацията са засегнали не само авиацията, но и са усложнили работата на корабните навигационни системи, по-специално германските корабособственици многократно са съобщавали за случаи на подобни повреди.
През последната година
подозрителни инциденти в западноевропейските страни
са станали нещо обичайно: подводни кабели, скъсани от котви, повредени тръбопроводи по дъното на Балтийско море, мистериозни пожари в складове, експлозии на пакети и др. През септември 2025 г. към този списък беше добавена по-сериозна провокация от страна на Русия срещу НАТО: изпращането на най-малко две дузини БЛА в Полша. Събитията във въздушното пространство на Дания са подобни на тестване на друг метод от хибридната война на Кремъл срещу Европа, защото никога преди не се е случвало европейски летища да бъдат затворени за много часове заради неизвестни дронове и всички структури за сигурност да не могат да направят нищо по въпроса.
Извършвайки хибридни атаки срещу страните от Западна Европа, Москва използва широк спектър от методи: кибератаки, саботаж, диверсии, информационно-психологически операции, нарушаване на въздушното пространство и др. Европейските лидери са
изправени пред дилема:
как да реагират на провокации, без да увеличат ескалацията, но и без да оставят атаките без отговор. Западноевропейските страни вече не просто реагират на хибридните атаки на Руската федерация - те преструктурират стратегиите си за сигурност, осъзнавайки, че новата реалност изисква нови подходи.
Дания прехвърля изтребители F-16 в Украйна, разработва собствени дронове и увеличава обхвата на ракетите, за да възпира потенциални заплахи. Германия преразглежда отбранителната си доктрина. Радарното наблюдение и системите за борба с дронове се превръщат в приоритет след инциденти с дронове в Дания и Норвегия. Франция и Полша откриват руски шпионски устройства по железопътните линии, превозващи военна помощ за Украйна. Международни институти като Международния институт за стратегически изследвания (IISS) систематизират данни за саботаж, кибератаки и шпионаж, за да идентифицират модели и да предскажат следващите ходове на Кремъл.
Нарушенията на въздушното пространство от страна на Русия държат НАТО и Съединените щати нащрек и ги принуждават да сдържат Кремъл пред лицето на евентуална ескалация. Асошиейтед прес описва ситуацията с нарушенията на въздушното пространство в Източна Европа, особено в Балтийския регион, извършвани от Русия с помощта на самолети и дронове. Историята разказва, че НАТО и държавите членки
обсъждат възможни стъпки за отговор.
Броят на сериозните нарушения на въздушното пространство в Европа се е увеличил рязко този месец. Балтийските страни, Скандинавия и Полша изразяват загриженост от тази ситуация, тъй като са принудени да вдигат бойни самолети, да харчат ресурси за мониторинг, сигурност и да обмислят риска от ескалация. Цитират се коментари от висши служители на НАТО, че нарушенията на въздушното пространство не са просто демонстрация на сила, а инструмент за натиск и проверка на реакцията на Запада. Изводът е, че Руската федерация, използвайки евтини дронове и провокативни полети над Балтика, всъщност тества отбранителните способности на НАТО и принуждава съюзниците
да харчат огромни ресурси за прихващане.
Припомнете си, че от няколко седмици Путин разгръща порой от дронове, кибератаки и дезинформационни кампании срещу Европа. Това всъщност беше координиран опит за дестабилизиране на Запада и за накаране на европейските граждани да се усъмнят в целесъобразността на подкрепата за Украйна. Сега обаче западните съюзници намират начини да отговорят на агресията на Кремъл, пише The Times. Днешният по-твърд отговор от Запада се състои от три компонента.
Първо, Западът по-конкретно обяви създаването на „стена от дронове“, за да защити източния фланг на НАТО от руска инвазия. Това ще включва съвременни дронове, произведени във Великобритания.
Второ, германският канцлер Фридрих Мерц има планове да представи на срещата на върха на Европейския съюз в Копенхаген идеята да използва стотици милиарди замразени руски активи, за да предостави на Украйна безлихвен заем от 160 милиарда долара. Схемата на Мерц може да промени играта.
Трето, 19-ият кръг от санкции на ЕС срещу Русия е почти готов за стартиране. Той е насочен към руската петролна и газова промишленост и по същество е военно-дипломатическа маневра, работеща във връзка с далечните атаки на Украйна срещу руски рафинерии, електроцентрали и помпени станции.
Путин може да омаловажи провокациите. Макар целта му да е да изплаши малко Запада и да го принуди да харчи пари за собствената си отбрана, а не за подпомагане на Украйна, тези провокации крият риск от
случайна ескалация и непланиран конфликт.
Европейската комисия създаде документ, в който излага предложенията си като част от стратегия, насочена към запълване на пропуските в европейската отбрана до 2030 г. Основният фокус е върху противовъздушната и противоракетната отбрана, както и върху дроновете. Новата „стена от дронове“ ще се основава на опита на Украйна, като същевременно ще интегрира стартиращи компании и академични среди в центрове в цяла Европа. „Източният надзорен орган“ ще бъде предназначен да защитава Европа от хибридни атаки. Той ще включва редица елементи: наземна отбрана, борба с дронове, както и морски и космически елементи. Германия вече изрази готовността си да поеме водеща роля в противовъздушната отбрана. Финансирането ще бъде осигурено отчасти от фонда за заем SAFE в размер на 150 милиарда евро.
Същевременно руският външен министър Лавров за пореден път заяви, че Москва не планира да атакува страни от ЕС и НАТО. Подобни фрази обаче се чуха и по отношение на Украйна няколко дни преди мащабното нахлуване през 2022 г. или въвеждането на руски войски в украинския Крим през февруари 2014 г. А говорителката на руското външно министерство за пореден път повтори мантрата, че руските дронове са били манипулирани от украинци по време на нападението срещу Полша. В същото време всички знаят, че някои от дроновете са излетели от територията на Беларус, където дори теоретично е невъзможно да се поеме контрол над тях. А какво да кажем за руските самолети, които са влетели на територията на Естония, Латвия и други балтийски държави? Че те също са били манипулирани от Киев, като са били десантирани украински екипажи там?
Вероятно всички са забелязали, че неизвестни дронове се появяват именно на територията на онези държави-членки на НАТО, които най-много подкрепят Украйна. Те не са над териториите на проруските Унгария и Словакия. Но от унгарска страна дронове са влетели на територията на Украйна. Унгарският премиер Орбан и външният министър Сийярто заявиха, че това е просто антиунгарска истерия от страна на Киев. Тоест, Будапеща се държа по същия начин като Москва – отричайки всичко. Междувременно, когато бяха представени сателитни снимки на унгарски дрони, прелитащи над украински стратегически обекти, премиерът Виктор Орбан нагло заяви: „Сега въпросът не е дали два, три или четири унгарски дрона са прелетели или не. Да предположим, че са прелетели там, но какво следва? Украйна не е независима, суверенна държава. Ако Западът реши утре да не даде нито един форинт, Украйна може да се затвори. Това не е нещо, за което трябва да се тревожи.“
Тук отговорът на подобна позиция е прост. Западът предоставя на Украйна помощ, която определено не е във форинти. Будапеща вече се е опитвала десетки пъти да блокира тази помощ за Украйна и частично е успяла. Украйна обаче до голяма степен поддържа европейското въздушно пространство относително спокойно, сваляйки по няколкостотин руски дрона всеки ден, които в даден момент биха могли да прелетят до европейските столици. Това не е лесно, затова Западът помага.
Полша се сблъска с това в действителност, когато свали само 4 от 20 руски дрона. В същото време тя използва цялата си авиация и самолети на НАТО, базирани в страната, плюс всички системи за противовъздушна отбрана, включително батареите „Пейтриът“, които толкова липсват в Украйна и които Киев използва изключително срещу балистични ракети, защото дроновете и крилатите ракети могат да свалят и други системи за противовъздушна отбрана. Украйна премести част от производството си по-близо до границите, за да ги направи по-трудни за достигане от руски ракети и дронове, поради което Орбан започна да помага на Москва да идентифицира тези обекти за прецизни руски удари по тях. Това е просто срамно.
*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)


Коментари (0)