Сребърни отличия за България в Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2026

2 сребърни медала спечелиха българските отбори, участващи в Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2026, която се проведе от 2 до 9 май 2026 г. в Лунд, Швеция

На Летище София се завърнаха едни от най-добрите български състезатели до 17-годишна възраст по химия, биология и физика, които направиха за втора поредна година силно представяне и спечелиха два комплекта отборни сребърни медали от Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2026. От Сдружението на олимпийските отбори по природни науки посочват, че двата български отбора от по трима ученици се състезаваха с 45 отбора от 22 държави от 2 до 9 май в Лунд, Швеция.

Участниците в Отбор А бяха Виктор Георгиев (физика, СМГ), Никола Колев (химия, НПМГ) и Александър Стаменов (биология, НПМГ).

В Отбор В участваха Йордан Петков (физика, Американски колеж, София), Филип Танчев (химия, НПМГ) и Айя Видас (биология, НПМГ).

Ръководители на отборите бяха: доц. д-р Христина Андреева (физика, координатор за България, СУ „Св. Кл. Охридски“ и Институт по електроника на БАН), гл. ас. д-р Калина Пачеджиева (биология, СУ „Св. Климент Охридски“) и Владимир Цветков (химия, ЧСУ „Роналд Лаудер“).

Европейската олимпиада по експериментални науки EOES е наследник на Олимпиадата по природни науки на Европейския съюз, с проведени досега 21 издания в различни европейски държави. Съгласно регламента на олимпиадата, всеки отбор се състои от по трима ученици на възраст не повече от 17 години.

Учениците от нашите отбори са класирани за участие въз основа на националните олимпиади по химия и биология и на националното Есенно състезание по физика, което спомага за успешното решаване на комплексните мулти- и интер-дисциплинарни изследователски задачи, които се дават на EOES.

През първия състезателен ден учениците решаваха задачи, свързани с прилагане на разнообразни методи за изследване на захар и захарни разтвори – те първо извлякоха захар от цвекло, а след това чрез фотометричен анализ на взаимодействието на захарта, която се съдържа в него, определиха нейния вид.

Чрез биохимични и микроскопски методи измерваха скоростта на фотосинтезата, влиянието на температурата и киселинността върху ензимната активност, и газообмена през устицата на моделно растение, както и влиянието на концентрацията на захар в разтвор върху оптическите параметри на водата, по-конкретно нейната оптическа активност.

Във втория тур задачите бяха посветени на водата и нейното пречистване. Учениците изучаваха приложението на пясъка като пречистващ филтър и по-конкретно влиянието на налягането на водата и на различни по хомогенност видове пясък върху скоростта на пропускане на вода.

Химиците изследваха проби от различни водни източници в южна Швеция и чрез анализ на електропроводимостта и твърдостта на водата установиха произхода на пробите и кой водоизточник се използва за питейни нужди. Биолозите идентифицираха фитопланктон и извършиха дисекция на атлантическа херинга.

Учениците трябваше да прилагат разнообразни аналитични изследователски техники: спектрофотометрия, микроскопия, гравиметрия, титруване, поляризационни и оптически измервания.