Сред многото непрестанни изкушения, към тебе ние прибягваме...

Архимандрит Вартоломей,

Игумен на Светия манастир Есфигмен

Лятната гореща вълна ни измъчва със своята интензивност и продължителност. Ежедневието с неговите трудности и проблеми ни стресира, създавайки още една гореща вълна - този път в душите ни.

Психически и физически измъчвани, ние трябва да издържим и да уреждаме ежедневния си живот. Отчаяно търсим нещо, на което да се опрем и което да ни подкрепи.

Ежедневието, мислите и тревогите, тревожността и проблемите идват като заплашителни облаци, засенчващи живота ни. 

Нуждата ни от помощ е неотложна

Действайки егоистично, ние се смятаме за всемогъщи... „Ще се справя с всичко!“ - си казваме. Никой не ни пречи сами да намерим решения на проблемите си. В трудните моменти обаче се разкрива нашата човешка слабост и в крайна сметка се оказва, че не можем да решим нищо сами, без чужда помощ. Нашето его обаче не ни позволява да поискаме тази помощ. То ни е хванало в капана на изолацията и самозатварянето.

Проблемите обаче продължават да съществуват и да ни тревожат.

Нуждата ни от помощ е наложителна. Трябва да обърнем поглед към човек, на когото се доверяваме и го смятаме за способен да ни протегне ръка за помощ.

Този човек не е никой друг, а самата 

Владичица Богородица, нашата Дева Мария!

Ежедневните молитви към Дева Мария, които пеем тези дни, както и големите събирания в църквите, показват доверието, което проявяваме към нейната личност.

„Сред многото непрестанни изкушения, към Тебе прибягвам, търсейки спасение...“, викаме към нея.

Тя, както винаги, е там, чака ни да я повикаме и веднага тича към нас да ни помогне. Тя ни прегръща, успокоява ни. Като прохладна ласка, Нейното присъствие утешава и освежава душите ни.

Кой не чувства утеха в душата си, не усеща нещо приказно, не се усмихва, само като изрече името ѝ с устните си? Чувства се сигурен, спокоен, омиротворен, отпочинал, смел, изпълнен с надежда. Животът му се озарява, изпълва се с надежда...

Той преживява всичко това само с една дума... „Моя Богородичке!“

Останалото е нейна работа. Тя

знае как да утеши и успокои всеки,

който се остави да бъде взет в прегръдките ѝ.

Тогава, в тази прегръдка и сигурност, от дълбините на душата ни, от нашата благодарност към нея излиза:

„Няма да мълча за най-чудесните неща, за твоето величие; защото аз съм твоята дъщеря, винаги от теб водена, ходатайко за мен при твоя Син и Бог, който ме е избавил от толкова много опасности и опасности.“

С добри пожелания нека отпразнуваме Успението на нашата Дева Мария!

Превод от гръцки: Архимандрит Никанор