Срещата между лидерите на САЩ и Китай донякъде повтаря историята

Джордж Фридман, „Геополитикъл Фючърс“

Тази седмица президентът на САЩ Джо Байдън ще се срещне с китайския президент Си Дзинпин. Това е важна среща, тъй като и двамата президенти са слаби и по този начин се стремят да подобрят положението си у дома и позициите на своите страни в света.

Няма как да не си спомним за едно подобно пътуване през 1972 г., когато президентът на САЩ Ричард Никсън се срещна с китайския лидер Мао Дзедун. По това време възрастта и здравето на Мао го бяха превърнали в сянка на предишното му аз, докато Никсън се занимаваше със скандала "Уотъргейт", за който, сигурен съм, е знаел, че в крайна сметка ще го унищожи.

Международният контекст също е подобен. През октомври 1973 г. Египет и Сирия нападат Израел от две страни. Израел, неподготвен за нападението, се питаше как е възможно разузнаването му да се провали толкова безобразно. Опонентите му излизаха на улицата, за да осъдят действията му, докато Израелските отбранителни сили водеха войната, безразлични към съда на общественото мнение. Съветският съюз изигра ключова роля във въоръжаването на Египет и Сирия, особено с ракети земя-въздух и противотанкови системи, докато САЩ, които вече бяха израелски военен благодетел, изпратиха набързо още оръжия за Израел след началото на нападението. Арабските страни наложиха ембарго върху петрола, което до голяма степен разклати американската икономика.

Тъй като всички тези събития се случиха в кратък период от време, светът изглеждаше сякаш се разпада.

САЩ, разбира се, бяха двигателят на повечето от тези събития. Те все още водеха Студената война, така че бяха обсебени от Съветския съюз и заплахата, която той представляваше за Европа. Знаеха, че Москва е въвлечена в сериозен граничен спор с Китай, и както винаги търсеха начин да я отслабят. Китай беше блокирал съветските сили, но беше наясно, че те могат да нанесат нов удар. Трябваше му противотежест. Срещата с Никсън беше за неофициален и недокументиран съюз между Съединените щати и Китай срещу Съветския съюз. Нито един от двамата не се харесваха, но практичността прави странни връзки. В крайна сметка срещата щеше да отвори вратата за китайския износ за САЩ и за американските инвестиции в Китай.

Обстоятелствата около предстоящата среща между Байдън и Си, която ще се състои в Сан Франциско, са такива: Китайската икономика е слаба, а нейната слабост създаде социално напрежение, което сега Си трябва да управлява. САЩ, разбира се, искат от Китай да ограничи част от военноморската си дейност, но подозирам, че те имат общ интерес и от ограничаването на Русия. На хартия Китай е съюзник на Русия, но не е направил почти нищо, за да го подкрепи. Историческото недоверие на Пекин към Москва не се забравя толкова лесно. На срещата вероятно няма да се спомене Русия, освен с намигване и кимване.

В периферията на всичко това е арабско-израелската война, която САЩ биха искали да отшуми, но която остава в историята като нежелана отговорност. Това е същата война като през 1973 г., с различни участници и оръжия, без решение и със звучащите високоморални искания някой друг да направи нещо.

Тази статия няма за цел да бъде задълбочена. Тя има за цел да ни даде представа за необходимостта, заложена в живота ни. В геополитиката контекстът винаги е от значение. Миналото е настояще и вероятно бъдеще, ако не в детайли, то по дух./БГНЕС

-