Димитър Попов

Провалът на Тръмп след срещата в Аляска е оглушителен и всички трябва да са разбрали вече, че Путин си играе с него както котката си играе с мишка. Американските и световните медии го разбраха и тъкмо в тази посока са техните коментари. Американските медии припомнят, че срещата в Аляска е демонстрация как Путин може сам да си организира посещение на червен килим в САЩ, под аплодисментите на Тръмп, и да получи пълна легитимация като световен лидер, въпреки че е доказан военопрестъпник, който нарича САЩ свой основен враг.

От тази среща 

Путин спечели легитимация

 и е възможно той да постигне още една цел – да докара американския президент в Москва. Тръмп се държи така, сякаш е готов да направи и такава стъпка. На съвместната им пресконференция той изглеждаше като ученик на когото току-що са писали двойка, а пръв говори Путин, въпреки че по протокол такива брифинги ги открива домакинът на срещата.

Много е писано за това защо Тръмп се държи така сервилно с Путин. От началото на мандата си той упорито и всеотдайно го ухажва до степен на унизително подмазване пред него. Това е напълно необяснимо поведение за американски президент, лидер на най-мощната държава в света. САЩ са в състояние да задушат Русия с различен тип санкции само за няколко месеца. Те имат огромен и технологичен, и военен, и икономически капацитет, толкова голям, че Русия не би издържала на истинско противопоставяне дълго време. Съветниците на Тръмп вече са очертали какви санкции са необходими за да бъде поставена Русия на колене и са му обяснили, че само натиск ще принуди Путин да спре войната в Украйна. Американският президент държи руския в ръцете си и може да го направи много сговорчив, ако поиска. Стига да поиска обаче! Тръмп отказва да направи това, упорито и всеотдайно наричайки Путин свой приятел, свой доверен човек, възхитителен лидер. 

Защо го прави е въпрос, който е обсъждан често в медиите. Някои смятат, че става дума за необичайно силна лична привързаност на Тръмп към Путин, за искрено влюбване така да се каже. Други акцентират върху идеологическите им сходства и желанието на Тръмп да управлява като Путин и да се учи от него.

Трети обаче, и те са най- много смятат, че 

Путин държи компромати срещу американския президент

 Намекна го Мъск, намекна го и Медведев…Покрай случая с Епстийн излязоха наяве педофилски забежки на Тръмп в миналото. Неговите посещения в Москва едно време може да са били свободни забавления и да са снимани от КГБ. Ако тези снимки сега са в ръцете на Путин, за Тръмп ще бъде пагубно да се появят в световните медии. Ето защо личните разговори на двамата може да не са за геополитика и да засягат Украйна само като периферен въпрос. Може би на тези срещи говори единият, а другият просто слуша… Кой знае? Затова съветниците на Тръмп в първия му президентски мандат правеха всичко възможно да не го оставят насаме с Путин - защото след такива лични срещи той ставал мек като гъба, депресирал се, а в очите му имало само страх и нищо друго. 

Така или иначе фактите са ясни – Тръмп последователно прави онова, което Путин иска от него. Той отново и отново заплашва Русия със санкции, дава ултиматуми и обещава жестоки мерки, а след като се чуе или види с Путин омеква, приема всичките руски позиции без уговорки и дори се превръща в техен говорител. Става 

пародия на президент,

 който непрекъснато казва хоп, а после не скача.

Самият Путин е войник, въоръжен до зъби, войнолюбив и решен да воюва докрай. Русия вече е превърната във военна машина, която работи единствено и само за войната. 

Дали Путин се води в действията си от романтични подбуди –да направи Русия отново велика империя, вече няма голямо значение. Той е избрал войната като свое поприще и няма да се откаже от нея. Обяснението е съвсем просто - в мирно време Русия е осма икономическа сила, без изгледи да се превърне в развита технологично нация. По време на война обаче Русия е една от двете световни сили. Заради ядрения си потенциал тя се изкачва в световната класация на второ място. Тъкмо затова на Путин му трябва война – за да върне Русия на световната карта. Ако в Украйна войната приключи, той ще започне нова в Молдова, а защо не и в Прибалтика. Защото ако се върне мирът, Русия отново ще бъде една западнала, ниско развита и бедна държава, към която имат интерес само заради неизчерпаемите и природни ресурси.

Крайната цел на войнолюбеца Путин е да принуди САЩ да се откажат от Източна Европа и да дадат на Русия отново зона на нейно изключително влияние. Това е дългосрочна стратегия, която ще прескочи мандата на Тръмп. Ето защо Путин ще използва „доброжелателния“ американски президент докрай - и за да си осигури достатъчно време за война, и за да легитимира всичките си 

претенции за световно господство

 Играта на котка и мишка ще продължи също – Путин ту ще имитира скарване с него, ту ще го игнорира, ту ще го гали по главата, и Тръмп всеки път ще изпада в еуфория и отново ще прави това, което Путин иска от него. На останалите лидери в Европа сигурно им е добре известна тази игра, ето защо преди всяка американо-руска среща има силни страхове, че Тръмп може да изостави Украйна или да разпусне НАТО. След срещата в Аляска няма подобни новини и това е положителния резултат от нейното провеждане.

След първия мандат на Тръмп мнозина смятаха, че той не става за американски президент, защото смята управлението за телевизионно шоу. Ако обаче е наистина зависим от Путин, както изглежда досега, нещата ще се окажат далеч по-сложни и опасни. Първо, защото не е ясно докъде може да стигне Тръмп в опитите да потули мръсното си минало; и второ, защото не е ясно докъде ще стигне Путин в опита си да го изнудва за едни или други услуги. 

Тъжно е, че този човек се води лидер на свободния свят, но два пъти по-тъжно е, че американците избраха и търпят такъв президент!