На Велика сряда, 20 април, в Старозагорската опера ще бъде изпълнена ораторията „Страсти по Матея“, съобщава dveri.bg. Автор на музиката е Волоколамският митрополит Иларион (Алфеев), завеждащ Външния отдел на Московска патриаршия и известен още като дясната ръка на Руския патриарх Кирил.
Митрополит Иларион е един от главните идеолози за тясното обвързване на Руската църква с държавната доктрина на Вл. Путин за „руския свят“, който трябва да се налага не само чрез вярата, културата и изкуството, но ако се наложи, и чрез насилие и агресия.
Ораторията, която ще бъде изпълнена от хора и оркестъра на Държавната опера в Стара Загора, ще се дирижира от Старозагорския митрополит Киприан.
Странно е, че митрополит Киприан, вместо да подкрепи справедливата кауза на украинския народ и да заклейми руските убийства и мародерства по време на Великденските пости е инициатор за пропагандиране на признатите само в Русия амбиции на Иларион Алфеев да се представя и като композитор. Не случайно старозагорският митрополит беше охажван от Руската православна църква и никога не зае ядна позиция по отношение на новата независима Украинска православна църква. Помним и факта, че Киприан беше един от първите домакини на арогантния руски посланик Елеонора Митрофанова. Затова днес, вместо да заклейми руския фашизъм, промотира идеолозите му като творци в Стара Загора.
Проблемът обаче е и за Старозагорската опера, чието ръководство се е съгласило да бъде част от поредната руска провокация в България. Още по-скандално, че Киприан, обсебен от собственото си его, ще се изяви и като диригент на Ораторията на звяра.
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.