Петър Христов

Министърът на външните работи Бадр Абдел-Аати наскоро потвърди подкрепата на правителството за Халед Ал-Анани, кандидата на Египет за поста генерален директор на ЮНЕСКО. Според говорителя на министерството Ахмед Абу Зейд, срещата между двамата е дала възможност да се обсъди развитието на кампанията за кандидатурата на Египет, подкрепена от Арабската лига и Африканския съюз.

Министър Абдел-Аати потвърди също така значението, което Египет отдава на тази кандидатура, предвид решаващата роля на ЮНЕСКО в опазването на световното културно и природно наследство, както и в насърчаването на образованието, науката, технологиите и културата. Специфичните исторически отношения между Египет и ЮНЕСКО допълнително потвърждават този приоритет.

Същевременно и Габон обяви кандидатурата си за поста генерален директор на ЮНЕСКО, който ще бъде избран през 2025 г. На заседанието на Съвета на министрите в Либревил на 23 юли габонското правителство даде съгласието си за кандидатурата на Ноел Нелсън Месон, понастоящем посланик на Габон в Съединените американски щати, бивш министър на външните работи и бивш министър на околната среда.

Събеседванията с всички кандидати ще се проведат на пленарно заседание на Изпълнителния съвет през пролетта на 2025 г. А през октомври кандидатурите ще бъдат разгледани преди да се проведе тайно гласуване за кандидата, който ще бъде предложен от Изпълнителния съвет на Генералната конференция. И накрая, на 43-тата сесия на Генералната конференция през ноември 2025 г., Съветът ще обяви името на определения кандидат, който ще замени настоящата генерална директорка на ЮНЕСКО, французойката Одре Азуле. Междувременно, Азуле ще трябва да се справи с 

най-големия финансов скандал

 за целия си мандат. В резултат на неправомерното управление спрямо дефицита на ЮНЕСКО за 2023 г. на последната сесия на Изпълнителния съвет държавите членки взеха решение да възложат на Службата за вътрешен одит и надзор (IOS) да разследва злоупотребата. Пълният доклад на IOS, изготвен по искане на Изпълнителния съвет, вече е достъпен.

Още преди да оповести доклада, Азуле, предварително информирана за унищожителното му за нея съдържание, отстрани главната си финансова директорка Магдолна Бона. Това беше очаквано. Вместо обаче да я уволни незабавно, както би трябвало да се случи във всяка нормално функционираща администрация, Азуле предпочете просто да я освободи от задълженията ѝ на финансов директор, но да остави Бона в отдела за човешки ресурси на ЮНЕСКО.

Докладът на Службата за вътрешен одит категорично и ясно посочва грешките и на прекия ръководител на Магдолна Бона, заместник-генералния директор по управлението Никълъс Джефрис от Обединеното кралство. Както доказва докладът на IOS, той е защитавал финансовия директор Бона в усилията ѝ да покрие дефицита на Агенцията за 2023 г., без да спазва правилата и процедурите. Неговият неясен стил на управление и вземане на решения говори много за сегашното състояние на управлението на ЮНЕСКО - злоупотреба с власт, незачитане на правилата и разпоредбите, чувство за пълна безнаказаност на висшите ръководители и т.н.

Азуле е подложена на множество критики и Бона не е единствената жертва на този финансов гаф. Противно на практиката на ООН, одиторите на ЮНЕСКО са необичайно язвителни, като посочват липсата на прозрачност и сериозни недостатъци в комуникацията на финансовите служби, ръководени от Джефрис. Ето защо, Одри Азуле беше принудена да се прости и с Джефрис, нейната истинска дясна ръка за администрацията.
И така, 11 месеца преди края на мандата си, генералната директорка Азуле трябваше да се примири с напускането на верния си заместник генерален директор, които покорно обслужваше всяка нейна административна прищявка. В петък, 13 септември, той съобщи на целия персонал, че се връща в Обединеното кралство, за да се „посвети на семейството си“.

Изпълнителния съвет, който заседава  наскоро в Париж, съставен от представители на 58 държави, ръководи организацията, нейните проекти и финансовата й траектория. Съветът беше раздразнен от необходимостта 

да изтрие дълг в размер на 5,6 млн. евро

 чрез използване на специални сметки след като бяха открити редица недостатъци във финансовите отчети. През септември 2023 г. бюджетните екипи са надценили финансовото салдо на ЮНЕСКО - 32 млн. евро, в сравнение с реално наличните 17 млн. евро.
Управлението на разходите за персонал, които съставляват 70% от бюджета на организацията, е също толкова неудачно. Одитът показва, че бюджетът за разходите за персонал не е бил управляван ефективно през финансовата година, тъй като е бил надхвърлен със 7 млн. евро.
И накрая, закъсненията в плащанията към партньори на ЮНЕСКО, което е рядко явление, криещо рискове от накърняване на репутацията на организацията и нарушаване на дейността и, застави членовете на Съвета да предприемат допълнителни мерки срещу генералната дирекция. Ето защо държавите членки продължават да задават въпроси относно отговорността и вземат допълнителни решения относно необходимите санкции. Този път става въпрос за парите на държавите, или по-точно за парите на техните данъкоплатци, и няма как да се избегне проверката за отчетност.
ЮНЕСКО беше основана с цел да насърчава мира, развитието и благосъстоянието на човечеството чрез образование, наука и култура. Основателите на ЮНЕСКО считаха, че върховенството на закона, зачитането на правата на човека и свободата на изразяване ще бъдат ефективно насърчени чрез международно сътрудничество.

В днешни дни ЮНЕСКО е известна най-вече с дейността на Комитета, който присъжда статут на световно наследство на повече от 1100 исторически обекта и създава глобална мрежа от около 700 биосферни резервата. В крайна сметка ЮНЕСКО се провали в изпълнението на основните си мисии - образование, култура и наука, но също така и в областта на свободата на печата и изграждането на култура на мира. А

принос в този провал има и предшественика на Азуле – българката Ирина Бокова

Съизмеримо с неограничените амбиции на своя мандат, ЮНЕСКО е бюрокрация, която има малко или никакво въздействие върху съвременните предизвикателства.

Американското правителство, разочаровано от нейната яростна политизация, лошо финансово управление и несправедливо отношение към Израел, в миналото два пъти сложи край на отношенията си с ЮНЕСКО. Повторното присъединяване към агенцията на ООН бе скъпоструващ ход от страна на президента Байдън. Изборите в САЩ може отново да променят ситуацията. След избора на Тръмп  САЩ може отново да се оттеглят от ЮНЕСКО, което ще пренареди дипломатическата карта.

През 2025 г. новият генерален директор ще намери организацията на колене, с незначителни програми и бюджет, който далеч не отговаря на изключителните амбиции, заложени в безграничния мандат на ЮНЕСКО. Той ще трябва да се заеме с трудната задача да възстанови някакъв ред в една изцяло дерегулирана структура.