На 9 декември, петък, от 19 часа историкът Стефан Дечев представя новото си изследване „Стамболов след Стамболов“. Книгата е разказ за Стамболов след Стамболов, за това как той е виждан и запомнен от българската общественост и популярно съзнание след трагедията, разиграла се на столичната ул. „Раковски“ в началото на юли 1895 г. и довела до неговата мъчителна гибел. Авторът поставя изследователски въпроси, които са свързани със спомена и паметта за една ключова за българската история фигура на революционен деец, поет, журналист, бунтовник, политик и държавник. Разгледан е „следживотът“ на Стамболов в политическия печат, литературата, историографията, учебниците по история, публичната обществена памет, политическите дискусии, различните места на памет, политическия фолклор, възпоменателните практики, медиите, киното и т.н. Не на последно място, в края се прави опит да се отговори и на въпросите: защо и как определени личности стават значими исторически фигури? Как точно това е свързано с националното развитие в хода на времето от края на XIX в. насам в различни исторически контексти, та чак до наши дни?

Авторът предостави за читателите на Faktor.bg откъс от книгата:

Декември 1984 г. – Търновската научна сесия и нейните изненади

Още през 1983 г., изглежда, все по-упорити стават усилията за организиране на научна проява във Велико Търново, която да бъде посветена на Стефан Стамболов. По този начин споменатата по-горе и подхвърлена през декември 1981 г. идея на Тончо Жечев продължава да е актуална за някакъв тесен кръг интелектуалци, но с ясното съзнание, че центърът на подобно събитие ще бъде върху дейността на Стамболов като публицист, поет и преводач.

Едно е ясно. Очевидно 130-годишнината от рождението на Стамболов може да се смята като повод, при който радетелите за умерена и балансирана оценка решават да действат. Така през 1984 г., по инициатива на Великотърновския университет, се провежда научна сесия. Показателни за ситуацията и атмосферата тогава са няколко факта. По това време на дома на Стамболов в града все още няма поставена паметна плоча. Вече навлязъл по-дълбоко в проблематиката, литературният историк Иван Радев си спомня за настроенията по онова време: „Все по-често в разговорите около юбилейни чествания и „тържествени проверки“ се коментираше липсата на името на Стамболов сред имената на участниците в революционните борби, на портрета му – сред портретите на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев...“. Но все пак литературният историк не пропуска да направи след дълго време и следната важна констатация по отношение на живота на паметта за Стамболов през комунистическите десетилетия: „Дори и в годините, когато над делото му тегне – пълна забрана ли, пълна забрава ли? – никой не посяга да заличи или да подмени имената на два запомнящи се обекта: Стамболовия мост, Стамболовия хан...“. 

По този повод ми се ще да отбележа и следното. С Указ № 334 от 13 юли 1951 г. софийското село Стамболово, недалеч от Ихтиман, е преименувано от новата комунистическа власт на Бодрово. Инициативата е на Вълко Червенков, който решава да зарадва съветския посланик в София Михаил Бодров. Останалите три населени места с име Стамболово – в Търновско, Хасковско и Русенско, се запазват през целия комунистически период. Името на русенското село Стамболово, община Борисово, е уточнено със специален Указ № 960, подписан на 23 декември 1965 г. Заедно с това търновското е разположено на важния път от Велико Търново за Плевен, а от 1921 г. на север от селото е построена и железопътна гара Михалци-Стамболово, на важната ж.п. линия София – Варна. Именно в хасковското Стамболово от 16 – 17 септември 1985 г. насетне започва да се провежда и най-значимият фестивал на сватбарската музика – надсвирването, официално наричано „Национална среща на оркестрите за народна музика“. 

Междувременно организирането през 1984 г. на научна сесия, посветена на Стамболов, не се оказва лесно. В началото е налице стремеж да се направи всичко възможно за да не се ангажира целият Великотърновски университет, а единствено два от неговите факултети. Оказва се още, че не може проявата да се проведе без одобрителната санкция на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в старопрестолния град. Алгоритъмът, по който се организира събитието, се изработва от отговарящите за тази сфера Маргарита Кемалова и Йордан Димитров. По този повод Ив. Радев си спомня: „Трябвало да се говори не за „юбилейна“, а за „научна сесия“, каквато можем да си обявим и осъществим в рамките на Университета. Не бивало да се афишира статутът ѝ на „национална“ или „общонародна“, а да ѝ се придаде характер на местно, вътрешноуниверситетско и скромно начинание“. Неслучайно издаването на самите доклади, поради страх на организаторите, е забавено с цели три години и става едва в края на 1987 г., като носи годината 1988. Осъществява се в търновска офсетова печатница в доста неугледен външен вид. Самото забавяне ми се струва показателно. Всеки, който познава онова време, знае добре, че разликата между 1984 – 1985 г. и 1988 г. не беше малка. Тиражът пък е едва 500 бройки. 

Самите организатори настояват научното ръководство на сесията да бъде поето от Илчо Димитров, с очевидни опасения за възможните неприятности, че се организира и провежда подобно събитие. В печата за самата сесия се появяват съвсем кратки и незабележими бележки. Всъщност „полулегалността“ на проявата в някакъв смисъл издава и фактът, че тя се провежда все пак не в началото на 1984 г., когато е самата 130 годишнина от рождението на Стамболов, а чак през декември. Замислена е дори преди всичко като сесия, посветена на националреволюционната дейност на Стамболов, която и във вече появилите се писмени текстове е пръв и като че ли главен аргумент за реабилитирането му и ревизирането на историографската интерпретация, наложена върху неговото управление. 
По спомени на Ил. Димитров инициативата за юбилейната научна сесия наистина идва от самите историци на Великотърновския университет, а Историческият институт на БАН и Историческият факултет на Софийския университет нямат нищо общо с инициативата и организирането на проявата. Пак по негови свидетелства, от поканените да участват „софиянци малцина се отзоваха“, а повечето гледали „да си спестят евентуални неприятности...“. Отново след години Ив. Радев обръща внимание, че участват известни историци, но сред литераторите видимо отсъстват най-маститите имена, а Ефрем Каранфилов направо му отказал. 

В деня на провеждането на научната сесия на обявата се отзовават неподозирано количество търновски граждани, които не са свързани със самия университет. По думите на Ив. Радев „респектиращо множество от солидни и достолепни дами и господа, от млади хора“ идва в университета. Той веднага дава и обяснение за случилото се: „Просто чувството за вина бе преминало в чувство на колективен, общонароден дълг към делото на Стамболов“. „Така създалата се атмосфера – продължава Радев, – сред която започна сесията внесе смут и тревога у официалните лица. Всичко заговори с езика на култовото извисяване на Стамболовата личност, доби смисъла на дълго сдържана и категорично избуяла готовност за пълната му реабилитация и вграждане в пантеона на най-заслужилите и велики български мъже. Това бяха очакванията и личните нагласи на редовите участници в сесията и на дошлото множество гости. Но в очите на някои точно за подобен ярък акт беше все още „рано“, за него не бе правено „съгласуване“ и липсваше „парола“. Разполагаме и с други свидетелства, че голямото струпване на хора, граждани и студенти и изпълнената до краен предел аула на Великотърновския университет наистина са довели до уплаха сред някои от партийните хора. „Усещаше се напрежение не, а направо брожение, още преди започването“ – спомня си Василка Танкова. „А когато Андрей Пантев говореше, хората ставаха спонтанно от банките и крещяха „Да живей България!“ Поради тази причина Ив. Радев продължава разказа си: „Ето защо от някои бе изрично и неколкократно подчертавано, че сесията нямала за задача да оценява издълбоко цялостното дело на Стамболов“ (тук най-усърдни изглеждат усилията на Ил. Димитров). Но видимо в контекста на 80-те години на XX в. подобна преоценка сред българската интелигенция и активната и будна общественост зрее.