Огнян Минчев*

Държавата не можеш да я "препишеш". Да си харесаш колко хубава била френската, белгийската, германската държава - и просто да я "приспособиш" към своето общество, към своята традиция, към своята потребност. Създаването на държава е творчески процес. Можеш да ползваш опита и мъдростта на всички останали, но собствената си държава трябва да си я "въобразиш", да я "нарисуваш" - понякога с пот, понякога с кръв - за имаш мощен инструмент за национално изграждане и просперитет. 

Германия бе в руини през 1945 г. - физически, морални, репутационни. Но тя получи лидер в лицето на Конрад Аденауер, който заедно с Лудвиг Ерхард и още шепа други визионери си "въобрази" бъдеща Федерална Република Германия и за десетилетие и половина те сътвориха чудото на германското възкресение. Де Гол изплува от своето поредно политическо небитие през 1958 г. и си "въобрази" Петата република - която е водеща европейска сила и до днес. Освен въображение, строителят на държавата трябва да има стоманена воля, визия, от която да не отстъпва - нито под напора на откритите си врагове, нито под съблазънта на "сирените", които му шепнат колко по-добри и успешни били другите държави... Държавникът много често е самотен Одисей, вързан за мачтата на своята визия, на своята цел, която ясно вижда и "чува" - въпреки, че е заобиколен от слепи и глухи приятели и врагове, подвластни на страстите и заблудите си. 

Стефан Стамболов бе нашият лидер, който си "въобрази" модерната българска държава. Със стоманена воля я изгради и защити от напора на мощната имперска враждебност, от истеричната злоба на предателството в собствената си страна и от лукавството на мними приятели и могъщи съперници. Направи го за няколко броени години. След това приключи живота си по същия начин, по който си отива всеки българин, посветил се на мисията да работи за народа си преди дори да помисли за себе си. България гъмжи от незначителни джуджета, обяздили държава, общество, национално богатство, но на българския ешафод ще се качат само извисилите се в тази мисия, за която погинаха хора като Левски, Ботев и Стамболов. Той създаде държава, която след него за едно-две десетилетия се превърна в лидер на Балканите. Изгради мощна преграда пред великодържавния империализъм, който смяташе България за свое "законно" притежание. Затова, когато сталинистката власт бе наложена през 1944 г., унищожаването на държавата и носещият я български елит бе до самите основи - по-безмилостно и целокупно, отколкото където и да е другаде в окупирана източна Европа. Затова не можем да възстановим държавата и елита и до ден днешен. Ползваме ерзац дъжава на постколониална администрация и ерзац елит на случайни насекоми, привлечени от сладостта на меда, течащ от там, където трябва да бъде ядрото на българската държавност. 

Мнозина все питат - "Абе кога ще се оправим?" Мога да им предложа само един отговор - когато се появи лидер, способен на подвига на Стамболов. Може и да са няколко лидери. Те могат да пресъздадат - да си "въобразят" отново българската държава. И да бъдат наясно - наградата за това може да бъде същата, която получиха Ботев, Левски, Стамболов. Дано не бъде същата - все пак трябва да се учим от собствената си история, написана с кръв и с неблагодарност.

Днес всеки може да поставя паметници на Стефан Стамболов. Не се е намерил още този, който да постави единствения паметник, който Стамболов заслужава - благодарността на една обединена в мъдростта и наследството си нация, получила визия за своето бъдеще и повярвала в нея.

*Текстът е публикуван на страницата във Фейсбук на автора, заглавието е на Faktor.bg.