Стотици чевермета се въртят в село Паталеница

Село Паталеница осъмна с над 500 чевермета за Гергьовден
Стотици чевермета се въртят от ранни зори в пазарджишкото село Паталеница по случай празника на свети Георги.

Според старата местна традиция, почти всяка къща в селото днес осъмва с димящ трап в двора или направо на улицата, където бавно се пече традиционното агне.

Още по тъмно стопаните палят огньовете. За да стане месото крехко, жаравата се подготвя предимно от сухи лозови и плодови пръчки. Самото печене отнема междо 6 и 8 часа. През цялото време шиша се върти на ръка, а агнето от време на време се напръсква със зелени клонки, потопени във вода, за да остане сочно и да хване хрупкава коричка.
За хората тук Гергьовден е може би най-важният ден в годината, защото събира цели родове. Дори тези, които от години работят зад граница или живеят в столицата, гледат да се приберат в Паталеница специално за повода. Местните изчисляват, че в малкото населено място днес се правят над 500 чевермета едновременно.
От сутринта селото е потънало в дим и аромата на печено, а из дворовете вече се чуват народни песни и наздравици. Същинската веселба ще започне в ранния следобед, когато месото ще е напълно готово и всички ще седнат около дългите трапези.

Кметът на Паталеница, Стоил Фърцов, разказва, че традицията да се въртят агнета на ръжен се пази строго от поне 60-70 години. „Процедурата трае поне пет часа, някъде до към един-един и половина, зависи колко са големи агнетата", обяснява той. След като месото е готово, хората се прибират по къщите си, където вече ги чакат гости от цяла България. Според кмета, именно по обяд започва „истинската част" с дългите трапези и наздравиците за имениците.

Но каква е тайната на перфектното чеверме? Според местния жител Димитър Стоянов отговорът е само един – бавното печене. Изискват се доста часове въртене край жаравата, за да стане месото наистина крехко. В неговата къща тази година няма именник, но както сам казва – традицията си е традиция и гостите трябва да бъдат посрещнати подобаващо.

Майсторите край траповете допълват, че всичко започва още от избора на животното. „Трябва да се избере най-хубавото агне, да е здраво. Когато се дере, трябва да се внимава да не се надраска кожата, за да си остане мазно и гладко", обяснява друг мъж, докато не отделя поглед от шиша. В Паталеница много от хората предпочитат да не пълнят агнето с дреболии. Дробът и червата се приготвят допълнително на фурна, за да може чевермето да се изпече равномерно и да не остане сурово отвътре.
Но покрай целия този майсторлък има и една друга, не по-малко важна „тайна" – борбата с жаждата край огъня. „Има бира, ама няма кой да ми донесе", смее се един от мъжете край трапа. Пратил малкия си внук за една студена бира, но детето се оплакало, че е „много далече". „Е, ама ще ми донесе", уверен е дядото, докато продължава да върти ръжена.
В крайна сметка обаче, независимо дали въртиш шиша по-бързо или по-бавно, най-важната подправка за вкусното агнешко е компанията. Група приятели, събрани около един от огньовете, обобщават най-точно смисъла на днешния ден: „Тука сме на приятелска среща... да се видим, да се преброим. С добри приятели агнето винаги се изпича перфектно."
Около обяд димът над селото леко ще започне да се разсейва, за да отстъпи място на веселбата и пожеланията към всички, които ще черпят за името си цяла година.IБГНЕС