Показателно е, че дерогацията на САЩ за България по отношение на „Лукойл“ беше дадена часове след назначаването на Румен Спецов за особен управител – действията, третиращи българските активи, са част от американската външна политика, а там няма нищо случайно.

Това заяви пред БНТ политологът Стойчо Стойчев.  

По думите му, дерогацията е знак, че САЩ виждат в избора на българското правителство гаранция, че финансовите потоци от дружествата на „Лукойл“ у нас няма да отиват към Русия.  

Според него може да се изкажат аргументи и „за“, и „против“ избора на Спецов, но е добре, че той не е човек от петролния бранш.

„Иначе няма как да се гарантира, че няма изпадне в конфликт на интереси, че няма да управлява дружеството с оглед на бъдещото си развитие“, поясни Стойчев.

„От тази гледна точка наистина е добра да има известна дистанция“, добави той. 

„Проблемът не е нито производствен нито екологичен, той е финансов. Има риск да бъдат блокирани финансовите операции на дружеството.“ - подчерта политологът. 

Той е категоричен, че не става дума за експроприация на частно имущество, а за защита на националните интереси на България.

Стойчо Стойчев коментира и изказваните в публичното пространство съмнения във връзка с назначаването на Спецов.

Ако ние се съмняваме в директора на Националната агенция по проходите, имаме много по-голям проблем от това кой да стане особен управител на „Нефтохим“, подчерта политологът.

По отношение на разговорите на президента Румен Радев с унгарската страна за евентуална сделка за бургаската рафинерия с компанията MOL, той отбеляза, че това е опит да се запази руското влияние, както и руските активи.

Стойчев определя като твърде вероятни опитите за запазване на покупките на руски горива чрез посредници – от Унгария, Турция или дори Армения.   

„Винаги се гледа дали един президент има интереси да прави политика след мандата си“, подчерта той.

По думите му, при Радев всичко трябва да се възприема като политическа позиция, защото бъдещата му стратегия е да бъде опозиция.

Стойчо Стойчев посочи, че за да се предотвратят подобни казуси, в парламентарните републики президентите не се избират пряко, а се назначават от парламента, и на този пост обикновено се издигат хора на възраст, която не предполага политическа дейност след мандата им.