Румен Пехливанов

България направи следващата голяма крачка в своето европейско развитие – присъединяването към еврозоната. Но въпреки това войната срещу приемането на еврото продължава да бъде жестока. Днес партията на копейките изпрати до ЕС донос. Пишман възрожденците искат на България да бъде наложено вето и да се разминем с единната европейска валута. В общественото пространство отново се надига добре позната вълна от страхове, съмнения и откровени манипулации. Противниците на въвеждането на еврото се активизират, с добре познати лица, стари рефрени и целенасочено насаждане на тревоги, които в голямата си част нямат икономическа или експертна стойност, но целят едно: отдалечаване на България от ядрото на ЕС.

Психологическият профил на противника на еврото

• Типичният противник на еврото често съчетава елементи от няколко нагласи:
• Силно националистическо мислене, което приема всяка европейска интеграция като „отказ от суверенитет“;
• Недоверие към институциите, често подхранвано от конспиративно мислене;
• Симпатии към Русия и евразийския модел, прикривани като „грижа за българския интерес“;
• Икономическа некомпетентност или умишлено изопачаване на икономически факти, когато се твърди, че „еврото ще обедни народа“, без да се посочат доказателства или примери от други държави.
• Кои са най-често използваните аргументи против еврото и имат ли те стойност?

Противниците често манипулират гражданите със следните опорни точки:

• „Ще изгубим финансов суверенитет“ - Факт е, че валутният борд вече е ограничил този суверенитет. Влизането в еврозоната дава достъп до общи решения и силна защита в кризи – не обратното.
• „Ще скочат цените“ -  Изследванията от държави, въвели еврото, показват минимален еднократен ценови ефект, последван от стабилизация. Инфлацията в България днес не е следствие от евроинтеграция, а от глобални процеси.
• „Ще страдат малките и бедните“ - Истината е, че достъпът до по-евтино финансиране и стабилна валута би подпомогнал именно тези групи. Неравенствата не произтичат от еврото, а от липсата на политики по доходите и социална справедливост.
  Обществото трябва да е наясно, че много от тези „аргументи“ са идентични с тезите, разпространявани от руската пропаганда в други държави от Централна и Източна Европа.

Кои са гласовитите противници на еврото и какво трябва да знаем за тях?

Сред основните противници се открояват политици от партии с евроскептични, националистически и откровено проруски позиции – „Възраждане“, части от БСП, както и отделни маргинални формации като ИТН, МЕЧ, „Величие“. Общото между тях е:

• Крайно популистка реторика, основана на страха и дезинформацията;
• Предишни кампании срещу ваксините, НАТО, ЕС, Истанбулската конвенция;
• Липса на последователна икономическа програма и експертен капацитет.
• Неприкрити агенти за влияние на Кремъл.
  Тези политици имат история в подвеждането на обществото по ключови теми, а аргументите им често се разминават с фактите.

Кои са податливите на манипулация и как да се противодейства?

Податливи са онези социални групи, които:

• Са по-слабо информирани;
• Имат ниско доверие в държавата и институциите;
• Са икономически уязвими и лесно манипулируеми чрез страх от поскъпване и бедност.   

Как да се противодейства?

• Активна държавна политика в тази посока, комуникация от страна на БНБ, Министерство на финансите и експерти;
• Разяснителни кампании в медиите и училищата;
• Прозрачност и публичност на процеса на присъединяване към еврозоната;
• Дигитално проследяване и опровергаване на фалшиви новини. 

Външна намеса и стратегическата цел зад атаките

Не бива да се подценява геополитическият контекст. Кампаниите срещу еврото, срещу ЕС и срещу НАТО в България често са част от по-широка стратегия за подкопаване на единството в Източна Европа. Дестабилизацията на държави като България чрез внасяне на разделение и недоверие е в интерес на Кремъл, който търси влияние в региона.

Какво бихме загубили, ако популизмът надделее?

• Изолация от основните механизми за икономическа подкрепа в ЕС;
• Загуба на инвестиционно доверие и спиране на растежа;
• Риск от изоставане спрямо останалите членки на ЕС от региона;
• Път към евразийския авторитарен модел – икономически и политически застой. 

България има исторически шанс да се утвърди като стабилен, предвидим и уважаван член на Европейския съюз. Еврозоната е не просто валутен съюз, а клуб на доверие, стабилност и обща икономическа сигурност. Опитите да бъдем извадени от този път са не просто икономически неграмотни – те са опасни. Противодействието не е въпрос на партийност, а на национален интерес, който всеки гражданин трябва да отстоява.