Председателят на Стратегическия съвет при държавния глава проф. Александър Маринов коментира ситуацията в държавата и предстоящите избори догодина.
"До наглост като настоящата никога не се е стигало. Страната ни се намира далеч от демокрацията, към която се е стремяла", заяви Маринов по повод навършването на 31 г. от началото на прехода на България към демокрация пред "Фокус". Независимо от представите тогава, днес не сме на добро дередже, допълни анализаторът и обърна внимание, че преди 31 г. българското общество е било различно. Има яснота в голяма част от българите, че така повече не може. Има два източника на страх и това е нещото, което движи сегашното правителство.
„Единственото, което сега движи управлението, е страхът. Той има два източника. Единият е влошаването на ситуацията, за която отговорност носи правителството и подкрепящото го парламентарно мнозинство. Няма кой друг. А опитите да се прехвърля отговорността надолу и да се решават проблемите от кметове и директори на училища и местни здравни власти не е сериозно, тъй като те нямат ресурсите да го правят. Другият страх е, че някой друг ще прави изборите, а не сегашните управляващи по добре известния ни начин. Струва ми се, че първият страх е по-силен от втория. Както са тръгнали нещата, след четири месеца, дори и те да си правят изборите, не ги очаква много добър резултат, особено като гледам, какви са обществените нагласи и настроения“, коментира политологът.
Ако го нямаше проблема COVID-19 можеше в средата на ноември да има предсрочни избори, но кризите правят ситуацията непредсказуема, коментира още проф. Александър Маринов. Не е ясно и дали сегашните управляващи искат да продължат да са на власт, защото нямат кураж и способност да се справят с проблемите. Има неща, които не се оправят с пари, а не е ясно и докога ще има такива, каза още той. Когато властта заприлича на потъващия кораб „Титаник“, всеки се спасява поотделно, заключи политологът.
Още от България
България е сред 8-те страни, блокирали отварянето на Клъстер 3 за Сърбия в преговорите с ЕС
Наред с нашата страна против са се обявили Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва и Хърватия, а Дания, Люксембург и Латвия се колебаят
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите