След само седем месеца на поста си сега, когато е начело на правителство на малцинството, либералният министър-председател на България Кирил Петков се намира между чука и наковалнята по отношение на разширяването на Европейския съюз в контекста на войната в Украйна.

Нахлуването на Русия подтикна ЕС да ускори стремежа си за разширяване на Западните Балкани, където Москва все още има значително влияние. Но България, която е членк на ЕС и НАТО, блокира част от процеса в случая със съседна Северна Македония - една от шестте надежди на ЕС в региона, заради спор за историята и културната идентичност, пише „Дейли Мейл”.

42-годишният министър-председател Петков обеща да потърси решение на десетилетната безизходица, която косвено би отложила и кандидатурата на Албания за членство. България обаче твърди, че съседката ѝ не е направила достатъчно отстъпки и шансовете за пробив изглеждат малки.

В петък българският президент Румен Радев призова кабинета да разсее всякакви подозрения, че страната може да предприеме крайно непопулярната стъпка да се откаже от ветото си върху присъединяването на Северна Македония към ЕС.

В разговор с репортери в София Радев призова Петков да "защити националния интерес" по време на Европейския съвет следващата седмица.

Блокът е поканил лидерите на страните от Западните Балкани, включително Северна Македония, на срещата на лидерите на ЕС в Брюксел на 23 юни.

Радев предупреди Петков, който вече е под обстрел заради икономиката и е изправен пред вот на недоверие в парламента следващата седмица, че "всяко шикалкавене или опит за подмяна (на българското вето) ще има тежки последици".

"Темата за Северна Македония се използва за отвличане на общественото внимание", каза Петков и обясни, че правителството му е решило да внесе в парламента всички въпроси, свързани с членството на съседната държава в ЕС.

"Оттук нататък никой политик не може да каже, че правителството е в състояние да предприема едностранни действия. Решението е на парламента", каза Петков.

София настоява, че ако иска да смекчи позицията си, ЕС трябва да гарантира, че Северна Македония ще изпълни три ключови български искания: промяна на конституцията си, за да признае съществуването на етнически българи, отказ от "езика на омразата" срещу България и пристъпване към уреждане на споровете за историята на двете страни.

В България се наблюдава рязък скок на проруската и антизападната пропаганда, а според анализатори, ходът на Петков да отмени ветото за Северна Македония може да издигне на власт промосковски партии и да промени ориентацията на страната. От друга страна, запазването на правото на вето може да засили хватката на Русия на Балканите, като държи Северна Македония далеч от ЕС.

Първан Симеонов от балканската агенция "Галъп интернешънъл" заяви, че около 70% от българите са против вдигането на ветото и предупреди, че подобна стъпка ще доведе до "брутален путинизъм" в България.

Миналата седмица една от четирите партии в управляващата коалиция на Петков се оттегли, позовавайки се на разногласия по отношение на фискалната политика и Северна Македония. Това остави Петков начело на правителство на малцинството, което следващата седмица ще бъде изправено пред вот на недоверие в парламента заради икономиката, внесен от основната опозиционна партия в страната. /БГНЕС