Нарекли този светец Троически Богослов. Той бил любимец на свети Кирил, на когото е наречена азбуката ни. 

Св. Григорий Богослов (Назиански), архиепископ Константинополски, бил родом от Арианз при град Назианз, Кападокийска област (в Мала Азия, сега Анадола). Син е на епископ св. Григорий Назиански и майка св. Нона. Учил заедно със св. Василий Велики в Атина. Голям богослов, писател, поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз.

На 27 май 380 г. св. Григорий Богослов бил тържествено утвърден в църквата "Св. апостоли" за цариградски архиепископ от император Теодосий І (379-395) и потвърден на ІІ Вселенски събор в 381 г., който бил открит под негово председателство и на който възтържествувало православието. Но блясъкът не продължил много. Скоро той трябвало да напусне заслужения с толкова пастирски подвизи престол и мястото на "общата победа". Съмнителни произшествия и интриги му дали повод да подаде оставката си и през юни 381 година се завърнал в родния Низианз. Той завеждал вдовстващата там катедра до 383 година, докато избрали Евлалий, и след това окончателно се оттеглил в наследственото си имение в Арианз.

Св. Григорий притежавал дълбоко благочестие и високи дарования. Той бил една съзерцателна поетическа натура, чувствителен и примирителен. Остатъка от дните си той прекарал в мечтаното безмълвие, в песнословия на неизказаното Божество, на неразделната и единосъща Троица. В началото на седмото десетилетие от своя живот той склопил очи към 390 година.

Църквата облажава св. Григорий като "Троически Богослов", като "таинник на Св. Троица". Църквата пази и следва неговото богословско учение, което разкрива със словата на философстващия разум възвишените истини на апостолската проповед.

По отношение на християнската мисия сред славяните и на славянската писменост той трябва да бъде отбелязан като най-големия от древните отци любимец на св. Константин–Кирил Философ, който изучавал дори наизуст неговите произведения и написал похвала в негова чест.