Св. Максимилиан Колбе - лицето на истинското християнство

Д-р Евлоги Станчев

"Изключително трудно, на практика дори невъзможно е да се говори за св. Максимилиан Колбе (1894–1941) извън силното вълнение. Особено когато делото, примерът и мъченичеството на този човек са те отвели до Пътя, от който душата ти винаги е имала нужда.

Обикновено историците и биографите на св. Максимилиан се концентрират най-вече върху неговата

 върховна саможертва, 

когато заема мястото на осъден на смърт затворник в нацисткия концлагер Аушвиц. Личността и делото на св. Максимилиан обаче далеч не се изчерпват с този героичен акт. Целият житейски път на този забележителен човек е белязан от дълбока отдаденост на евангелизацията и пълно посвещение на Непорочната Дева Мария. Францисканец-конвентуалец, изтъкнат богослов и философ, той защитава две дисертации в Рим. 

Със своята неуморна дейност Максимилиан Колбе допринася за осъвременяването на начините, по които се разпространяват посланията на Христовата вяра, като използва модерните за времето средства за масова комуникация – печат и радио. През есента на 1927 г. основава манастира в Непокаланов (в близост до Варшава), който се превръща в значим център на католическата преса, а по време на Втората световна война дава подслон на хиляди бежанци, сред които много евреи. През 30-те години францисканецът става 

мисионер в Япония,

 където въпреки оскъдните средства основава манастир и развива активна издателска и мисионерска дейност. 

Разбира се, св. Максимилиан Колбе остава в паметта на човечеството преди всичко със своя изключителен акт на саможертва. През февруари 1941 г. е арестуван от Гестапо по обвинения в антинацистка дейност, а няколко месеца по-късно е депортиран в Аушвиц. Там, в края на юли, един от затворниците успява да избяга. За назидание нацистите избират произволно десет затворници, които са осъдени на гладна смърт. Един от тях, поляк на име Франчишек Гайовничек, е съкрушен от мисълта, че никога повече няма да види своята жена и децата си. В този момент Максимилиан се изправя пред заместник-коменданта на лагера и заявява:

„Аз съм католически свещеник. Искам 

да умра на мястото на този човек

 Той има жена и деца.“

Свещеникът доброволно заема мястото на полския затворник. Св. Максимилиан загива на 14 август 1941 г., а Франчишек Гайовничек доживява до 1995 г. и дори присъства на церемонията по канонизация на своя спасител.

Смърт в името на живота. В името на безпределната любов.

Християнството, истинското Христово учение, представлява именно това – безусловна любов към ближния и към всяко Божие творение, готовност да протегнеш ръка към всеки, дори това да противоречи на всякаква рационална логика или „здрав“ разум. Както казах наскоро по друг повод, християнството е преди всичко искрена вяра, засвидетелствана чрез дела и чрез състоянието на сърцето. Християнството със сигурност не е акт на външна демонстрация, нито идентичност от светски тип (както преживяваме националната или политическата принадлежност). 

В днешна България (а и не само) „християни“ много – истински последователи на Христос малко.

Убеден съм, че примерът на св. Максимилиан е способен да провокира размисъл у много хора и да ги насочи към Христовия път, а чрез него – и към тяхното спасение. Животът и смъртта на този човек свидетелстват, че истинската вяра е всесилна – дори най-мракобесните и човеконенавистни условия не могат да пречупят вярващия човек; те могат да го убият физически, но не могат да победят душата му, посявайки в нея отровата на омразата.

Едва ли има по-красноречиви думи за личността и делото на св. Максимилиан Колбе от тези на св. папа Йоан Павел II, определил полския францисканец като „покровителя на нашия труден век“.

Св. Максимилиан Колбе, моли се за нас!"