Св. Никодим Светогорец за причестяването по време на чума

Отец протодякон Анрдей Кураев споделя в личния си блог тълкуванието на св. Никодим Светогорец на 28-мо правило на Трулския събор за причастяването по време на чума. Правилото на Двукратния (Трулски) събор гласи:

„Понеже ни стана известно, че в различни църкви във време, когато се донася грозде на жертвеника, по някакъв вкоренен обичай свещенослужителите, съединявайки го с безкръвната жертва, раздават по такъв начин и едното и другото наедно на народа, определяме: занапред никой от свещения чин да не върши това, а да раздава на народа само приноса за оживотворяване и за опрощаване на греховете; гроздето пък свещениците да приемат като пръв плод и, като го благославят отделно, да го раздават на ония, които го искат, в знак на благодарност към Подателя на плодовете, с които, по Божествено определение, телата ни се хранят и растат. Който от клира постъпи противно на това нареждане, да бъде низвергнат“.

(„Правила на св. Православна Църква“, С. 1936, с. 185).

Тълкувание на 28-мо правило на Двукратния (Трулски) събор от св. Никодим Светогорец с коментар на отец Андрей Кураев:

"И йереите и архиереите по време на чума следва да използват за причащение на болните такъв способ, който не противоречи на това правило. Те са длъжни да съхраняват Св. Хляб не във виното, а в някакъв свещен съсъд, от който обречените и болните могат да го вземат с лъжица. Съсъдът и лъжицата след това да се потопят в оцет, а оцетът да се излива в олтарния кладенец. Могат да причастяват с какъвто и да е друг, по-надежден начин, който не нарушава това правило.

(„Пидалион. Правила Православной Церкви с толкованиями“. т. 2. Екатеринбург, 2019, с. 240).

Възможно е големите гроздови плодове да са били използвани като съд за еднократна употреба: те са били разрязвани и в тях е поставяна частица от Причастие, така че да могат болните да го приемат заедно с всички останали.

Св. Никодим е против това и предлага обичайния начин на причестяване, но със задължителна стерилизация. Това означава, че той вижда опасност от зараза и съветва:

1. Свещеникът да не общува с източници на зараза (с болните или обречените). Да остави настрани чашата, за да се причасти самостоятелно. Затова днес в карантинните региони доставката на храна в интернет е безконтактна: доставчикът оставя пакета до вратата и си тръгва, без да говори с клиента.

2. Не се посочва кой трябва да дезинфекцира лъжицата и чашата. Възможно е да го прави самият болен причастник, след което свещеникът я взема обратно вече чиста.

3. Отменя се изискването дяконът (или свещеникът) да потреби теплотата, с която са изплаквали чашата след причестяването. Оцетът за измиване може да се излива след това в кладенеца.

Преп. Никодим е самостоятелна духовно-учителна величина. Не е никакъв „либерал“. Навярно той описва позната на него самия практика. Така че историко-църковният факт е, че е бил светец, който е предполагал, че чрез причастие може да се пренесе зараза. И ето това негово мнение е било възприето от Гръцката църква."

Личен сайт на Ренета Трифонова за богословие, философия, коментари и анализи за живота в Църквата и християнския свят (https://renetatrifonova.wordpress.com/)