Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да го изхрани. Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност.
На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил:
- Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.
А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал:
- Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.
Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.
Още от Вяра и демони
Преподобни Алипий жиляв 53 г. на стълба, отдаден на молитва и пост
Жития на светците
Почитаме светлата памет на свети Климент Охридски
Жития на светците
Кой ще последва примера на премиера Радославов да изгони от България натрапения светец Невски
Вместо да слави името на светите братя Кирил и Методий или Борис Покръстител, катедралният ни храм е кръстен на последовател на Пророка