Кап. Румен Георгиев

Снемането на кораба „Вера Су“ от скалите беше по-лесната задача от това, което предстои, а именно покриване на разходите направени от българската държава. Това ще бъде дъъъълга правна сага с неизвестен край. Мисля така, защото с бездействията и действията си, както и с медийните си изказвания, Министерството на транспорта, респективно Морска администрация даде твърде много „амуниции“ в ръцете на адвокатите от другата страна.

Въпреки, че повече от месец инцидентът не слизаше от телевизия и медии като сензация, като събитие то вече отшумява и скоро ще бъде забравено.

Важното сега е да се обследва къде и колко дълбоко е „заседнала“ Морска администрация, колко големи са пробойните и дали след поредния провал, правителството ще направи опит да я възроди или отново всичко, по стар български обичай, ще бъде замазано.

Вече се чуха реплики, „е какво толкова, сгрешиха, поправиха се, ще ги наградим …. идват избори“…… и така до следващият „Бадър“ или „Вера Су“.

За съжаление и в двата случая ние не говорим за грешки, а за провали и то сериозни. 

През последните месеци името на танкера „Бадър“ почти не се споменава от българските медии и като че ли се създава впечатлението, че въпросът е забравен и претенциите приключени. А така ли е?

Повечето знаят притчата на Дионисий и Дамокъл, а фразата „дамоклев меч“ се използва и до днес и носи смисъла на „надвиснала голяма опасност“. В случая те са няколко:
Първи „дамоклев меч“ – „Бадър“ представлява потенциален риск за околната среда с акумулираните количество сантинни /омаслени/ и отпадъчни води в случай на авария или в резултат на лошо време и дрейфане /снасяне/, и засядане в бургаския залив. Да се има пред вид, че танкерът е с изтекли застраховки. Препоръчително е обществеността да бъде осведомена дали Морска администрация е извършила оценка на риска от екологично замърсяване и какви мерки са взети този риск да бъде минимизиран.

Вторият „дамоклев меч“ са предстоящите дела за обезщетение за причинени вреди на оригиналния корабособственик от актове на Морска администрация. Заслужава да се цитира коментара на Министъра на транспорта по казуса „Бадър“ от края на юли 2021 г. /източник maritime.bg/: 

„Извършени са множество проверки, както вътрешни в системата на МТИТС, така и от различни органи – ДАНС, ГД „Гранична полиция“, Окръжна прокуратура – Бургас и др. В хода на всички тези проверки няма установени нарушения при действията на служителите, в това число и дисциплинарни такива.“ 

Чисти като сълзи!

Интересно в цитата е дали под „други.“ министъра е включил и решенията на съда, защото ако е така - има разминаване и то сериозно. Пак цитирам, но този път Решение № 1 на Върховният административен съд на РБ от 02.01.2019: 

„Капитанът на пристанището /който е подчинен на министъра, б.а./, вместо да се съобрази със съдебния акт, е отказал да преразгледа заповедта, с което е подпомогнал незаконосъобразното продължаване на изпълнителните действия.“

Нямаме ли създаване на погрешно мнение за действията на Морска администрация и несъгласие с решението на Върховният административен съд? „Мириши“ на подвеждаща информация, която съгласно съда е доказана невярна и може да се изтълкува като опит за въвеждане в заблуждение обществеността.

Изводите оставам на вас.

Относно предстоящите дела към българската държава за обезщетение на либийския корабособственик, чува се, че моливите са сериозно подострени и сумата е значителна. Преди година и половина адв. Владимиров коментира, че исковете ще бъдат поне 64 мил. долара плюс лихвите……. Сега, някой спомена трицифрена сума в милиони долари. Колко ли спасително имущество България би закупила с тези пари?

Третият „дамоклев меч“ е вече със скъсан косъм и е дълбоко забит в морския имидж на България, причинявайки сериозна репутационна криза.

Репутация, доверие, сътрудничество, ангажираност и компетентност са ключови елементи в шипинга и една Морска администрация трябва да ги притежава. 

Въпросът с танкера бе отнесен до ИМО от либийската държава. За не морските лица пояснявам какво е IMO /International Maritime Organization/: това е Международна морска организация, която е специализирана агенция на Организацията на обединените нации /ООН/ и отговаря за мерките за подобряване на безопасността и сигурността на международното корабоплаване, и за предотвратяване на замърсяване от кораби. 

IMO е разгледал случая с танкера „Бадър“ и е дал съгласие Либийската морска и пристанищна администрация да информира и представи своето виждане за случая до над 170 държави членки плюс правителствени и неправителствени организации. 

Писмата можете да намерите в сайта на maritime.bg. В писмото на два пъти се споменава думата „похитители“, която очевидно се отнася за български субекти. Спомената е и българската Морската администрация разрешила отплаването на кораба и т.н. Обвинението е сериозно, а отговор от България няма ….. защо?
Логично следва въпросът, след като министъра на транспорта е толкова твърдо убеден, че  „няма установени нарушения при действията на служителите“, т.е. действията на Морска администрация са законосъобразни, защо не отговори на IMO и Либийската администрация и опровергае обвиненията към България? Или ако го е направила нека да публикува това писмо и защити българската позиция с факти.

Тук не говорим за накърнена репутация на изолиран субект /Морска администрация/,

а за увредена национална репутация

Ако това се беше случило в САЩ, Конгресът щеше да инициира публични разпити на замесените лица за изясняване на фактите.

Не можем да подминем и случаят с кораба „Вера Су“. На 04 ноември 2021 г. президентът Радев връчи отличия на участвалите в операцията. Хората наистина работеха в екстремни ситуации, преодоляваха трудности до които изобщо не трябваше да се стига, ако Морска администрация беше адекватно реагирала през първата седмица след засядането, когато времето беше благоприятно, заседналия кораб беше с екипаж и товара можеше да бъде спасен.

В интервю за Mediapool.bg транспортния министър заявява: 

„Няма техника и обучени специалисти, липсваха разписани процедури какво да се прави. ……Така в движение трябваше да правим процедури, планове, да ремонтираме техника и да реализираме успешна  спасителна операция …“.

Осмелявам се да изпратя линк към сайта на Морска администрация, където виждаме, че има  Главна дирекция "Аварийно-спасителна дейност". Към същата главна дирекцията има и отдели: "Морски спасително-координационен център"  и "Спасителни средства - Черно море“; споменават се и задачите за изготвяне на национален план за търсене и спасяване на човешки живот в българския морски отговорен район. Задачите също са описани по-детайлно в чл. 23 от Устройствен Правилник на Изпълнителна Агенция "Морска Администрация" приет с ПМС № 106 от 29.04.2015 г.

Въз основа на тези задачи Морска администрация е длъжна да разработи детайлни процедури за оперативно взаимодействие и записи, които отчитат нейните вътрешни процеси, процедури и стандарти, известни също под наименованието „Система за управление на качеството“. Това е изискуемо и от стандарт ISO 9001, съгласно който администрацията е сертифицирана от  SGS (Société Générale de Surveillance). Издаденият сертификат трябва да е доказателство, че една компания е в състояние да предоставя качествени услуги и обслужване. Съответствие със стандартите се удостоверява с одити от сертифициращата организация.

В процеса на развитие на случая с „Вера Су“, министъра на транспорта обяви, че „в движение трябваше да правим процедури, планове…..“, което говори, че „Системата за управление на качеството“ на

Морска администрация е компрометирана

и поражда следните изводи:

1. Морска администрация няма изготвени процедури, планове и записи съгласно изискванията на чл. 23 от Устройствен Правилник на Изпълнителна Агенция "Морска Администрация" – това се разбира от изказването на министъра цитирано по-горе.

2. Морска администрация има разработени процедури, но не стават за нищо – факт доказан с бездействието през първите 6 дена от засядането на „Вера Су“ и оценката на министъра на транспорта: „Като цяло държавата не беше подготвена за реакция в такъв случай.“

3. Морска администрация има разработени адекватни планове и процедури, но същите по някаква причина не са били спазени.

Който и вариант да е приложим, проблемът с ефективността на системата за управление на Морска администрация е с дълбока пробойна. 

Както споменах, администрацията е сертифицирана съгласно ISO 9001 и на практика имаме сериозно неизпълнение на ключово изискване на Стандарта и провал в поддържането на съответствие. Нямам друга квалификация, освен наличие на “major nonconformance” (основно несъответствие), защото практически имаме неприлагане на част от стандарта, липси на адекватни процедури или тяхното умишлено пренебрегване.

Това не е ли достатъчна причина да бъде извършен извънреден ISO 9001 одит от сертифициращата организация SGS и ако горните факти се докажат, сертификатът им да бъде суспендиран? 

Това ще бъде един добър стимул Морска администрация да бъде реорганизирана,

да си подреди къщичката и да започне да гради професионализъм

Мисля, че настоящият министър на транспорта каза „а“ и ако иска да бъде полезен за морската индустрия ще трябва да продължи с азбуката. 

Лошото е, че през последните двадесетина години Министерството на транспорта не случваше на министър, който да обърне внимание на морската идея. Спомням си последният транспортен министър от правителството на Иван Костов….  първо беше/е интелигентен човек и второ никога не задаваше въпроси на които не знаеше отговора. Кой разбрал, разбрал!

Вкратце…… за тъжно разведряване …. имаме един розов слон в средата на стаята и се разхожда, за него обаче не се говори. Това е „морската индустрия“. Всички го виждат, но никой не го сочи с пръст - престъпна индиферентност на онези, които знаят и мълчат. Посочването му се счита за не политически коректно, неучтиво или обидно. Предпочитат да раздават награди, отколкото да си сложат очила.

Госпожи и господа, бъдещи народни представители, разберете, че в стаята има голям слон, престанете да се преструвате, че го няма и просто да обсъждате мравките.
Морската тема е важна; на теория политиците са съпричастни; преди избори са активни в обещанията и…. толкоз; впоследствие дори не обсъждат проблема, тъй като такава дискусия се счита за неудобна или вече недостатъчно рентабилна. 

А пинки слонът е тук в стаята и продължава да марширува и да прави големи…