За живота на този свещеномъченик се знае твърде малко. През втората половина на XVII век той бил епископ на Средните Родопи, а седалището му било Смолен (дн. с. Смилян, Смолянско). Тогава оттам преминала основната вълна на помохамеданчването на Родопската област. В т. нар. „Исторически бележник”, воден от светогорски монаси, се разказва подробно за това трагично събитие. „В царуването на Мохамед IV (1648-1687), през месец юли 1669 г., когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, щурците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите... Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Раково (дн. квартал на гр. Смолян)."

В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион тръгнал от с. Долно Езерово за с. Горно Езерово. Придружавали го десетина въоръжени конници. „Но ненадейно ... в долината излезе голяма въоръжена чета от турци и помохамеданчени. След голям и кървав бой заловиха епископа и неговите телохранители." Откарали го в Смолен, където му предложили да приеме тяхната вяра. Той обаче бил непреклонен и го подложили на жестоки мъчения. С клещи късали парчета месо от тялото му, били го с железни пръчки, мушкали го с ножове, а след това го развеждали гол из селото. „Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож прободе гърдите на епископа Висарион. Той се повали на земята и уточни да се моли. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно зa тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни - обезобразиха го и тялото му направиха на пита." Погребали го в една градина, близо до хорището (мястото за хорото) в Смолен.

Българската православна църква празнува паметта му на 29 юли. В село Смилян (старото Смолен) се издига паметник на свещеномъченика, а в град Смолян е построена величествена църква носеща неговото име .

(Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.)