За първи път след промените през 1989 г. светът и по-специално Брюксел и Вашингтон следят с тревога изхода от предсрочните парламентарни избори у нас

Десетки са публикациите в авторитетни издания през последните дни, които поставят въпроса за чуждо влияние по време на тази предизборна кампания, включително и на свързани с Кремъл служби. „Вашингтон пост“ дори се позова на европейски разузнавателни служби за това си твърдение. 

Вота в цифри

Избирателните секции ще отворят врати на 19 април в 7.00 часа и ще приключат работа в 20.00 часа, като работата им може да се удължи с един час до 21.00 часа, ако има опашки от желаещи да гласуват.

24 политически формации ще се борят да влязат в предстоящото 52-ро Народно събрание. Сред тях са 14 политически партии и 10 коалиции. 4786 са общо кандидатите за народни представители. Жените сред тях са 1439. Мъжете са 3347. Кандидати, регистрирани в два района са 1019.

Секциите у нас са около 12 000. В 9354 от тях можем да гласуваме с машина. Правото на избор може да упражним и с хартиена бюлетина. В цяла България ще има общо 1251 секции за избиратели с увреждания. В тези секции ще бъдат осигурени и тактилни шаблони, за да може незрящите избиратели да гласуват самостоятелно. В тези секции ще има и QR кодове, които превръщат текста в звук.

Избиратели с право на глас са 6 575 151. На последните парламентарни избори – от 27 октомври 2024 година, имащите право на глас са били 6 601 262. Избирателите поставени под запрещение са 9525, а тези с влязла в сила присъда лишаване от свобода, които същи нямат право да гласуват, са 4311. 577 са издадените разрешения за гласуване на друго място, които са за кандидати, наблюдатели, членове на ЦИК и РИК.

Кандидатът може да „измести“ водач в листата, ако получи достатъчно преференции. Обикновено това става при поне 7% преференции от гласовете за съответната партийна листа в района. В един мандатен район един депутат се избира средно с 10 000 до 30 000 гласа за партията, в зависимост от региона и активността. За „личен пробив“ чрез преференции често са нужни хиляди допълнителни лични гласа, не просто стотици. 

За пет години за осми пъти българите застават пред урните

За периода от 2021 г. до 2024 г. в България се проведоха седем парламентарни избори, като на 19 април 2026 г. предстои осмият вот. Поредицата от избори започна на 4 април 2021 г. и продължи с няколко предсрочни гласувания в следващите години.

След изборите на 4 април 2021 г. нов вот се проведе на 11 юли 2021 г., а на 14 ноември същата година се състояха трети парламентарни избори, заедно с президентските. Следват избори на 2 октомври 2022 г., 2 април 2023 г., 9 юни 2024 г. (едновременно с изборите за Европейски парламент) и 27 октомври 2024 г. 

На 4 април 2021 г. изборите са спечелени от ГЕРБ-СДС с 26.18%, следвани от ИТН с 17.66% и БСП за България с 15.01%. В парламента влизат шест партии. ГЕРБ-СДС печели в повечето областни градове, с изключение на Русе, където първа сила е ИТН.

На 11 юли 2021 г. ИТН печели изборите с 24.08%, пред ГЕРБ-СДС (23.51%) и БСП (13.39%). В парламента отново влизат шест партии. ИТН печели в няколко големи града, включително Плевен, Пловдив, Русе и Стара Загора.

На 14 ноември 2021 г., при съвместни парламентарни и президентски избори, победител е „Продължаваме промяната“ с 25.67%, следвана от ГЕРБ-СДС (22.74%) и ДПС (13.00%). Парламентът е седемпартиен. „Продължаваме промяната“ печели в редица големи градове, включително София, Варна, Пловдив, Русе и Бургас.

На 2 октомври 2022 г. ГЕРБ-СДС отново е първа политическа сила с 25.33%, следвана от „Продължаваме промяната“ (20.20%) и ДПС (13.75%). В парламента влизат седем партии, като ИТН остава извън него. В повечето големи градове печели ГЕРБ-СДС.

На 2 април 2023 г. ГЕРБ-СДС печели с 26.49%, следвани от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 24.56%. Парламентът е шестпартиен. В Пловдив и Русе първа сила е коалицията ПП-ДБ.

На 9 юни 2024 г., заедно с изборите за Европейски парламент, ГЕРБ-СДС печели и парламентарните с 24.71%. Втори са ДПС (17.06%), следвани от ПП-ДБ (14.33%). В парламента влизат седем партии, включително новата формация „Величие“. В големите градове отново доминира ГЕРБ-СДС.

На 27 октомври 2024 г. се провеждат седмите предсрочни парламентарни избори, спечелени от ГЕРБ-СДС с 26.390%. Следват ПП-ДБ (14.204%) и „Възраждане“ (13.358%). ДПС се явява в две отделни формации – ДПС-Ново начало и Алианс за права и свободи. Първоначално „Величие“ остава под 4%, но след преразглеждане на резултатите влиза в парламента, който става деветпартиен./БГНЕС