Учените знаят, че необичайната жега тази година е причинена от редица фактори, предимно замърсяването на планетата от изгарянето на изкопаеми горива и естественото климатично явление Ел Ниньо.

Както отбелязва CNN, тези фактори сами по себе си не обясняват необичайно бързото нарастване на температурите.

Сега ново изследване, публикувано в списание Science, посочва липсващото парче от пъзела: облаците.

Учените твърдят, че рязкото затопляне е било усилено от липсата на ниско разположени облаци над океаните – факт, който може да има тревожни последици за бъдещото затопляне. По-малко ярки ниски облаци означават, че планетата „потъмнява“, което ѝ позволява да поглъща повече слънчева светлина, казва Хелге Геслинг, автор на доклада и климатичен физик от Института „Алфред Вегенер“ в Германия. Това явление, известно като „албедо“, се отнася до способността на повърхностите да отразяват слънчевата енергия обратно в космоса.

Според доклада албедото на Земята намалява от 70-те години насам, отчасти поради топенето на яркия сняг и морския лед, които разкриват по-тъмни повърхности като земя и вода, поглъщащи повече слънчева енергия. Ниските облаци също допринасят за този ефект, тъй като отразяват слънчевата светлина.

Учените са анализирали сателитни данни от НАСА, данни за времето и климатични модели и са установили, че спадът на ниско разположените облаци е довел до рекордно ниско албедо на планетата миналата година. Изследването показва, че райони, включително части от северната част на Атлантическия океан, са изпитали особено значителен спад.

Засега изследването не може да даде точно обяснение за причините зад този процес. Геслинг отбелязва:
„Това е сложен феномен, който е много труден за разгадаване.“

Според него вероятно става въпрос за комбинация от фактори. Първият е намаляването на замърсяването от корабоплаването поради регулации за намаляване на вредните серни емисии в индустрията. Този вид замърсяване по-рано е спомагал за охлаждането на планетата, правейки облаците по-ярки.

Естествени климатични промени, включително промените в океанските характеристики, също могат да имат роля. Геслинг подчертава трети, по-тревожен фактор: самото глобално затопляне.

Отбелязва се, че ниските облаци процъфтяват в хладната и влажна долна атмосфера. С нагряването на повърхността на планетата това може да доведе до изтъняване или пълно изчезване на тези облаци, създавайки сложен обратен цикъл: глобалното затопляне причинява изчезването на ниските облаци, а тяхното изчезване от своя страна ускорява затоплянето.

Според Геслинг, ако това е така, прогнозите за бъдещото затопляне може да са подценени и „трябва да очакваме доста интензивно затопляне в бъдеще“.

Марк Залинкa, атмосферни учен от Националната лаборатория Лоурънс в Ливърмор, коментира, че „фактът, че облаците играят ключова роля в тази история, е логичен, тъй като те на практика действат като слънцезащитен крем за Земята“. Той добавя:
„Малки промени в облачната покривка могат драстично да променят албедото на Земята.“

Тапио Шнайдер, климатолог от Калифорнийския технологичен институт, смята, че тревожният извод от изследването е, че ако глобалното затопляне причинява значителни промени в облачната покривка, „можем да видим по-силно глобално затопляне, отколкото се прогнозираше досега“.

Облаците са „една от най-големите главоблъсканици“ в климатологията, казва Геслинг, и разбирането на тяхната реакция спрямо глобалното затопляне е от ключово значение.

Глобално затопляне и туризъм в Алпите

На фона на глобалното затопляне редица ски курорти в Алпите вече са били принудени да затворят поради липса на сняг – и това е само началото.

Според ново изследване на Eurac Research, ски туризмът в Алпите скоро може да остане в миналото, тъй като количеството сняг е намаляло с една трета за периода 1920–2020 г. В някои югозападни региони спадът е достигнал почти 50%.

Изследователите отбелязват, че макар данните да обхващат 100 години, рязък спад в нивата на снеговалеж е регистриран едва след 1980 година.