Георги Георгиев, министър на правосъдието

Отново е 1 февруари - ден за почит и преклонение пред жертвите на престъпния комунистически режим. Светла памет на загиналите и нека не забравяме никога зверствата на човеконенавистния строй, погазил човешките права на цял един народ за половин век.
За да опазим спомена за случилото се и да възстановим историческата истина, ГД „Изпълнение на наказанията“ в МП вече е поставила информационни табла в затворите в София, Стара Загора, Пазарджик и Белене с информация за политическите затворници, преминали през килиите им. Информация е публикувана и на сайта на дирекцията:
https://justice.government.bg/…/0c999060-e18f-4ac3-ae27…
Благодаря на съвременните изследователи на престъпленията на режима, с които полагаме усилия за промяна на статута на лагера в Белене и превръщането му в групова културна ценност от национално значение.

 Процедурата вече е във финална фаза,

благодарение на съвместните ни усилия с Министерството на културата и екипа на доц. д-р Тодор Чобанов Todor Chobanov.
Няма по-добър начин да опишем важността на днешния ден от думите на безсмъртния Георги Марков:
"Затвори и концлагери бяха препълнени. Безброй хора минаха през стъргалото на милиционерските участъци, където вилнееше с все сила врагоманията. Всички наши отношения в основата си се изграждаха върху подозрението, че този до теб ти мисли злото. Роди се и разцъфтя най-ярката национална параноя, че всеки е възможен агент на държавна сигурност. Едва ли има полиция по света, която някога да е всявала по-голям ужас и страх от нашата родна държавна сигурност през тези години. И до ден днешен изразът „човек на Де Се“ предизвиква силна реакция, човек моментално сменя цвета на лицето си. Процъфтя също и доносничеството. Един от най-практикуваните методи от страна на всевъзможните власти беше да се извика някой гражданин и да се върти дотогава, докато каже нещо срещу друг гражданин. След това се повикваше вторият гражданин и му се поднасяше казаното от първия, което, тъкмо защото беше невярно, водеше до силна реакция и той „натопяваше“ дълбоко нещастния първи гражданин, който пък, отново повикан, даваше обилен верен и неверен материал срещу втория. Целта на новите властници беше да смразят хората, да ги опълчат един срещу друг. Години след това можех да наблюдавам последователното и педантично прилагане на тази теория на „Разделяй и владей“. Това пък естествено доведе до желанието всеки да бъде човек някому, т.е. всеки да се заслони под крилото на някой силен, като му служи. Защото разделението не беше само долу, в низините, а и горе, по върховете, където се водеше борба на живот и смърт между разните партийни групировки и главно между пристигналите от чужбина съветски агенти начело с Георги Димитров и Вълко Червенков и, от друга страна, местните партийни ръководители. Впоследствие тази борба щеше да приеме различни други форми, но никога нямаше да стихне, защото целта беше никой да не е сигурен, всеки да се бои.
Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, за да спечели сам няколко минути повече.
Ние вече бяхме „другари“.
***
Георги Марков, "Задочни репортажи за България", Том 1.