24 Ноември, 2024

Светлозар Желев: Шумът около коронавируса беше използван от политиците

Светлозар Желев: Шумът около коронавируса беше използван от политиците

След Международния панаир на книгата в Болоня, заради коронавируса се отменя и друг голям книжен форум – този в Лайпциг. Анулирането на събития засегна и Международния панаир на книгата в Лондон. Салонът на книгата в Париж също няма да се състои.

Последиците за българския книжен пазар ще бъдат доста неприятни. Няма да успеем да се възползваме от шанса след повече от 20 години страната ни да има собствен щанд на Панаира на книгата в Лайпциг, който е сред най-големите световни литературни фестивали, каза пред "Хоризонт" Светлозар Желев, бивш директор на Националния център за книгата с опит в работата в големи издателства.

„Във фантастиката и антиутопичната литература са посочени много такива сценарии – някои от тях апокалиптични, някои от тях в сферата на прогностиката докъде бихме могли да стигнем. Това, което се случва в съвременното общество показва, че не сме си взели поука от тези книги.“

„Разбирам огромния страх от разпространението на Covid-19 в световен мащаб. Използването на думи като „пандемия“ не помага. Не е обяснено какво означава това. Представете си какво мисли обикновения човек, когато чуе думата „пандемия“ – той си представя чума с апокалиптични размери, която е ударила цялото земно кълбо. А всъщност зад този термин се крие едно нещо – че има зараза, тя се разпространява и е смъртоносна в някакъв минимален процент, и че е преминала границите на една държава. В крайна сметка важното е, че заболелите от коронавирус в света са около 80 хиляди. Това за мен не е пандемия - поне в смисъла, с който обикновеният човек разбира думата пандемия като апокалиптична зараза, която шества по земята и заразява всеки втори.“

Има огромен проблем в това, че шумът около коронавируса беше използван от политиците в наливане на имидж колко са замислени за хората и народа, смята Светлозар Желев. „И не го успокоиха. Паниката, която беше запалена покрай Covid и това, което се случва в момента, е резултат от събуждането на паниката сред хората.“

За Желев основният проблем е в загубата на баланса.

„Ако някой започне ежедневно да ви показва по телевизията колко са смъртните случаи от затлъстяване, или на тези, които умират от глад годишно по света и това нещо всеки ден във всяка от медиите, тогава дали няма да се запитаме – а какво правят нашите политици и институции в тази посока примерно? Или умиращите от много други болести. Това, че Съединените щати отделиха 3 милиарда за борба с коронавируса, на мен ми е интересно колко отделят в борбата със затлъстяването“, коментира Желев в предаването "Хоризонт до обед".

Кризата, която в момента преживяваме с отменянето на събития и безпрецедентната карантина – много предприятия да принуждават служителите си да излязат в платен отпуск или да ги оставят да работят от дома, трябва да ни даде повод да се замислим накъде от

След Международния панаир на книгата в Болоня, заради коронавируса се отменя и друг голям книжен форум – този в Лайпциг. Анулирането на събития засегна и Международния панаир на книгата в Лондон. Салонът на книгата в Париж също няма да се състои.

Последиците за българския книжен пазар ще бъдат доста неприятни. Няма да успеем да се възползваме от шанса след повече от 20 години страната ни да има собствен щанд на Панаира на книгата в Лайпциг, който е сред най-големите световни литературни фестивали, каза пред "Хоризонт" Светлозар Желев, бивш директор на Националния център за книгата с опит в работата в големи издателства.

Във фантастиката и антиутопичната литература са посочени много такива сценарии

– някои от тях апокалиптични, някои от тях в сферата на прогностиката докъде бихме могли да стигнем. Това, което се случва в съвременното общество показва, че не сме си взели поука от тези книги.“

„Разбирам огромния страх от разпространението на Covid-19 в световен мащаб. Използването на думи като „пандемия“ не помага. Не е обяснено какво означава това. Представете си

какво мисли обикновения човек, когато чуе думата „пандемия“ –

той си представя чума с апокалиптични размери, която е ударила цялото земно кълбо. А всъщност зад този термин се крие едно нещо – че има зараза, тя се разпространява и е смъртоносна в някакъв минимален процент, и че е преминала границите на една държава. В крайна сметка важното е, че заболелите от коронавирус в света са около 80 хиляди. Това за мен не е пандемия - поне в смисъла, с който обикновеният човек разбира думата пандемия като апокалиптична зараза, която шества по земята и заразява всеки втори.“

Има огромен проблем в това, че шумът около коронавируса беше използван от политиците в наливане на имидж колко са замислени за хората и народа, смята Светлозар Желев. „И не го успокоиха. Паниката, която беше запалена покрай Covid и това, което се случва в момента, е резултат от събуждането на паниката сред хората.“

За Желев основният проблем е в загубата на баланса.

Ако някой започне ежедневно да ви показва по телевизията колко са смъртните случаи от затлъстяване, или на тези, които умират от глад годишно по света и това нещо всеки ден във всяка от медиите, тогава дали няма да се запитаме – а какво правят нашите политици и институции в тази посока примерно? Или умиращите от много други болести. Това, че Съединените щати отделиха 3 милиарда за борба с коронавируса, на мен ми е интересно колко отделят в борбата със затлъстяването“, коментира Желев в предаването "Хоризонт до обед".

Кризата, която в момента преживяваме с отменянето на събития и безпрецедентната карантина – много предприятия да принуждават служителите си да излязат в платен отпуск или да ги оставят да работят от дома, трябва да ни даде повод да се замислим накъде от

Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.