Световен ден на поезията - словото, за което няма възраст и граници

Всяка година на 21 март се чества Световния ден на поезията. Той е обявен от ЮНЕСКО през 1999 г. с цел да насърчава четенето, писането, публикуването и преподаването на поезия по целия свят.

Този ден почита поетите и тяхната роля в запазването на културното наследство и езиковото многообразие. Освен това подчертава силата на поетичното слово да вдъхновява, предизвиква размисъл и свързва хората отвъд граници и поколения.

По този повод в различни държави се организират литературни четения, поетични конкурси, срещи с автори и други културни събития.

ЕДИН АРХАНГЕЛ БИ ПЕЧАТА

Васил Славов

Загубил вече времето дори –

прокъсал дрипата до края –

отгоре – луднали звезди!

Пристигнал и протропкал 

в Рая.

Един архангел би печата 

и толкова дълго в тъмното се смя,

че излудя отвънка мрака.

А кой бе влезлият –

туй никой не разбра.

Едни опънати по краищата скули, 

една усмивка дето те дере –

говори си... А облаците чули...

Пристигнал е! 

На бесния дете!

И седнал в сянката голяма, 

разбрида миналото с гузни пръсти –

да се помоли, да проплаче – Няма!

Мълчи окото, 

тъмното прелиства.

Тефтерите на миналото време – 

а в тях закърпено и дим,

ръждясало по пътищата стреме

на някакъв бездумен,

блуден син.

И няма никой белезите да зашие, 

да каже слог, молитва да шепти,

кръвта от китките му да умие

и тишина 

из тишините да реди.

Портал ли, порта ли изтряска, 

резето зъбите оголи.

До тук – до Райовите ласки.

На небесата

в тежките подмоли.

Загубил вече... себе си дори –

започва песен без знае края...

Под него – всичкото дими...

Не е ли Ад това? 

Или е стъпил в Рая?