Още едно тримесечие, още един рекорд на нивото на глобалния дълг - според Института за международни финанси през второто тримесечие на 2021 г. глобалният дълг на всички държави е достигнал почти 300 трилиона долара, или по-точно 296 трилиона долара. През последните 18 месеца от началото на пандемия от коронавирус той се е увеличила с „зашеметяващите“ 36 трилиона долара, отбелязва изданието Contra Magazin, цитирано от Агенция "Фокус".
„Ако заемите продължат с тези темпове, очакваме глобалният дълг да надхвърли 300 трилиона долара“, казва Емре Тифтик, директор на изследванията за устойчивост в Института за международни финанси.
„И не само 300 трилиона, но и 400 трилиона, а след това 500 трилиона и накрая 1 квадрилион. Така е, когато парите „падат от небето“. Въпросът е докога световната финансова система ще може да издържи на това“, коментират от редакцията.
Най-силен ръст на дълга се наблюдава в развиващите се страни, например в Китай. В тази връзка Поднебесната империя „се пука по всички шевове“.
Има обаче и „проблясък на надежда“. Факт е, че в 51 от 61 държави, наблюдавани от Института за международни финанси, дългът спрямо БВП намалява. На ниво преди пандемията това съотношение се поддържа само в пет държави: Мексико, Аржентина, Дания, Ирландия и Ливан.
След лек спад през първото тримесечие на 2021 г. дългът нарасна и в развитите икономики, най-вече в еврозоната. В САЩ дългът на частните домакинства се е повишил до рекордно високо ниво. Възможно е, след като президентът на САЩ Джо Байдън прие нова опортюнистична програма, той да се увеличи още повече. На този фон се повишават и цените на недвижимите имоти, което според Тифтик показва колко голям балон са надули централните банки на този пазар.
Фактор
„Ако заемите продължат с тези темпове, очакваме глобалният дълг да надхвърли 300 трилиона долара“, казва Емре Тифтик, директор на изследванията за устойчивост в Института за международни финанси.
„И не само 300 трилиона, но и 400 трилиона, а след това 500 трилиона и накрая 1 квадрилион. Така е, когато парите „падат от небето“. Въпросът е докога световната финансова система ще може да издържи на това“, коментират от редакцията.
Най-силен ръст на дълга се наблюдава в развиващите се страни, например в Китай. В тази връзка Поднебесната империя „се пука по всички шевове“.
Има обаче и „проблясък на надежда“. Факт е, че в 51 от 61 държави, наблюдавани от Института за международни финанси, дългът спрямо БВП намалява. На ниво преди пандемията това съотношение се поддържа само в пет държави: Мексико, Аржентина, Дания, Ирландия и Ливан.
След лек спад през първото тримесечие на 2021 г. дългът нарасна и в развитите икономики, най-вече в еврозоната. В САЩ дългът на частните домакинства се е повишил до рекордно високо ниво. Възможно е, след като президентът на САЩ Джо Байдън прие нова опортюнистична програма, той да се увеличи още повече. На този фон се повишават и цените на недвижимите имоти, което според Тифтик показва колко голям балон са надули централните банки на този пазар.
Още от Бизнес
Зеленски даде зелена светлина на мащабна търговска сделка с Турция
Новото споразумение, подписано от украинския президент, разширява икономическото партньорство между Киев и Анкара и позволява украинският износ към ЕС да използва турски суровини и компоненти при преференциални условия
Оптимизмът на Тръмп за нови преговори с Иран промени цените на петрола
Въпреки поевтиняването на суровината, негативните настроения се пренесоха сега и върху азиатските борси
„Politico": Брюксел отказва да играе по правилата на Тръмп
Вместо да бие тревога и да бърза с отговор на този нов етап от глобалната търговска война на Вашингтон, ЕС демонстрира публична сдържаност – реакция, която подсказва, че 27-членният блок е станал по-малко податлив на тактиките на оказване на натиск