Сто и десет години от кончината на негово блаженство Екзарх Йосиф І. Паметни са думите му: „Скръбта ми е голяма, неописуема. Аз скърбя безутешно. В Евангелието се казва, че Рахил плачела за децата си и не можела да се утеши, защото вече ги няма и аз също тъй не мога да се утеша за изгубеното ни паство, за изгубените земи в Добруджа, Тракия и Македония“
Патриот и родолюбец, той завещава цялото си лично богатство за народополезни цели, като с оставените от него средства са създадени 3 дарителски фонда, чиито следи обаче им се губят днес
