Германският канцлер лети за среща с партийния и държавен лидер на Китай Си Дзинпин. Пътуването няма да е лесно: Олаф Шолц трябва да намери баланса между сътрудничество и възпиране. Това се казва в коментар на германското издание „Тагесшпигел“.

Начинът му на справяне с проблемите, изчакване и оставяне на нещата да се развиват - в това отношение Олаф Шолц много напомня на предшественичката си Ангела Меркел. Това се отнася и за външната политика, особено при отношенията с Пекин. Въпреки всички добри намерения в новата стратегия за Китай, нещата не могат и не трябва да продължават така.

Седенето настрана обаче не е опция, когато канцлерът ще обикаля Народната република от събота.

До неотдавна канцлерът провеждаше политика за Китай, насочена към икономиката. Когато Ангела Меркел встъпи в длъжност през 2005 г., страната беше търсен търговски партньор. Темповете на растеж от единадесет процента накараха света да онемее - и да завижда. Тези славни години в края на 90-те и началото на 2000-те години се характеризираха с ново начало и сътрудничество - и германската икономика започна да преплита собствените си структури с тези на Китай. Рекордните печалби бяха наградата. Надеждата беше, че това ще продължи завинаги.

Но нищо не може да продължава така, а и не е продължавало от години. Промяната чрез търговия, за която германското правителство отдавна призовава, се провали с гръм и трясък. Откакто Си Дзинпин се издигна до партиен и държавен лидер, страната става все по-тоталитарна. Той се фокусира върху съмнителни партньорства, като например с Русия, и продължава експанзионистичния си курс в Южнокитайско море.

В същото време той насърчава националната си икономика да стане независима от международните пазари и чуждестранните технологии. Европа вече също е започнала да премахва рисковете, но твърде бавно. Всеки държавен и правителствен ръководител трябва да е наясно с това: Ако откъсването от руския енергиен пазар е било болезнено, подобен рязък сценарий на санкции с Китай - като например нахлуване на войските на Пекин на островната демокрация Тайван - би бил пълна икономическа загуба. Но вместо да се подготви сериозно за подобен сценарий, миналата година BASF, например, взе решение за инвестиционен пакет на обща стойност десет милиарда евро за Народната република.

Това показва: според прогнозите най-голям потенциал за растеж в химическата промишленост има в Китай. Ако сега не се направят големи инвестиции, други ще се заемат с този бизнес. Класически случай на Fomo - страх от пропуснати ползи. Но наистина ли искаме компаниите, водени от страха да не пропуснат нещо, да имат най-голямо влияние върху политическите ни решения?

Ако германското правителство подкрепя германските компании в бизнеса им с Китай, то би могло да очаква нещо в замяна, например под формата на отговорност. Големите компании биха могли да помогнат за определяне на политическите граници. Една от тях би била, подобно на BASF, да напуснат обекта в Синдзян, за да дадат знак, че отхвърлят нарушенията на човешките права срещу уйгури и други мюсюлмани и повече няма да позволят да бъдат използвани за измиване на бели петна в региона. VW все още не е направил това.

Другата граница е ситуацията в Тайванския проток - един от най-важните морски пътища в света: през него преминават 50 % от всички търговски кораби. По време на пътуването си Шолц трябва да даде ясно да се разбере, че промяна на статуквото от страна на Пекин, например под формата на военноморска блокада или инвазия, би имала фатални последици и високи икономически разходи както за Германия, така и за Китай.

ЕС има силата да възпира, но това ще бъде ефективно само ако всички, включително и най-вече Германия, се обединят. С оглед на икономическата си война със САЩ китайците се надяват, че европейците няма да застанат единствено на страната на американците, пише „Тагесшпигел“. /БГНЕС