Връщането на власт на талибаните в Афганистан буди лоши спомени у неговите някога съветски съседи от Централна Азия, които се страхуват от бежанска криза, съчетана с джихадистка заплаха.

При все че самите талибански сили никога не са прекрачвали границите на страната, първото им управление от 1996 до 2001 г. вдъхнови джихадистите от региона.
Различни групировки и по-специално опасното Ислямско движение в Узбекистан (ИДУ) намираха в Афганистан убежище и извършваха презгранични атаки оттам.
Две десетилетия по-късно централноазиатските режими, доста често твърде авторитарни, не искат да поемат никакъв риск и възпрепятстват всички бежански потоци, по-специално заради опасения в страните им да проникнат джихадисти от Афганистан.

Преценил, че в тези хорски маси може да се укриват "предрешени бойци", руският президент Владимир Путин насърчи централноазиатските си колеги да затворят границите си за бежанци и да отхвърлят исканията в тази връзка, отправяни според него от Вашингтон.

По думите му "стотици, дори стотици хиляди или може би милиони" хора ще се стремят да напуснат територията на Афганистан.

Приемане, но скришом

Воден от известни страхове и желание да не предизвика ефект на доминото, Узбекистан - най-многолюдната държава в региона, отказва да съобщи колко афганистанци са успели да прекосят река Амударя в околностите на граничния град Термез.

АФП не получи разрешение да посети нито бежанския лагер на узбекистанска територия, нито центъра за болни от Covid в Термез, в които според дипломат от афганистанското посолство се намират близо 1500 афганистанци.

Узбекистанските власти пък разпространиха противоречиви данни за пристигането на десетки хеликоптери и самолети от бягащата армия на Афганистан.
Медии твърдят, че стотици афганистанци са преплавали Амударя, използвайки каквито плавателни съдове намерят.

Тайна, която изглежда добре пазена, тъй като жители на Термез, попитани от АФП, изразиха учудване и казаха, че не знаят нищо за афганистанци, пристигнали в Узбекистан.

Абдулазиз Мухамаджанов - 26-годишен бизнесмен, обаче твърди, че "ако дойдат бежанци, ще бъдем гостоприемни".

Властите информираха само, че в столицата Ташкент ще бъдат докарани около 2000 души, евакуирани от Кабул с усилията на европейски държави, по-специално Германия.

С оглед на безпокойството в обществата там Киргизстан и Казахстан официално отрекоха да са приели афганистански бежанци, щом вирусни слухове за това плъзнаха из социалните мрежи.

А Таджикистан и Туркменистан намекнаха, че биха могли да настанят разселени лица, отбелязвайки все пак, че заради коронавируса задачата ще е трудна.

Етническият фактор

Всички помнят Ислямското движение в Узбекистан, подкрепяно от талибаните и обвинявано в атентати, извършени на узбекистанска и таджикистанска земя, дори във въоръжено нахлуване в Киргизстан.

Смята се, че сега ИДУ е много по-слабо, но присъствието на хора от централноазиатски етноси сред талибаните и други екстремистки групировки в Афганистан подхранва опасенията от нов негов подем, обяснява Дженифър Брик Муртазашвили от Питсбъргския университет в САЩ.

Според нея талибаните може да използват "тези бойци като лост за влияние върху държавите в Централна Азия".

Изправена пред тази заплаха, Русия увеличи броя на съвместните военни маневри с централноазиатските си съюзници и съобщава за нови оръжейни поръчки от тези страни.

Таджикистан, чиято граница с Афганистан е дълга над 1300 километра, е най-разтревожен и все още отказва да води пряк диалог с талибаните - за разлика от Узбекистан и Туркменистан.

В началото на август таджикистанският президент Емомали Рахмон осъди формирането на "терористични групи" на афганистанска територия.

Душанбе обаче отрече да е изпращал оръжия на таджикски бойци от антиталибанската съпротива в долината Панджшер.

През периода 1992-1997 г. тази страна, най-бедната от бившия СССР, бе опустошена от война срещу ислямистко въстание, победено накрая от авторитарния лидер Емомали Рахмон, но осигурило кадри за създаването на ИДУ.

От гледна точка на Узбекистан и Туркменистан "икономически съображения може да надделеят и да наложат по-силни връзки с талибаните", отбелязва Парвиз Мулоджанов, гост-професор във Висшето училище за социални науки (Париж).

За Таджикистан обаче "сигурността е преди всичко", казва той.

(Източник: БТА)