Медитацията и практиките на себеосъзнаване се възприемат като универсално решение за справяне със стреса, тревожността и проблемите на съвременното общество. Все по-често те се рекламират като достъпни, безопасни и ефективни методи за вътрешно равновесие, от приложения за смартфон до корпоративни уелнес програми. Но една нарастваща група учени и практикуващи поставя въпроса: наистина ли медитацията е безобидна?

Корените на себеосъзнаването са свързани с будистките медитативни традиции. Най-ранните писмени свидетелства – като писания на Дхарматрата за медитацията (ок. V век), още тогава описват случаи на тревожност, депресия и дори епизоди на психоза при някои практикуващи.

В наши дни западната интерпретация на медитацията често пренебрегва тези рискове. Популярни книги, видеа и обучителни програми рядко споменават потенциалните вреди. А те, според нови изследвания, съвсем не са рядкост.

Проучване от 2022 г. сред 953 редовни практикуващи в САЩ показва, че над 10% са изпитали странични ефекти, които са се отразили сериозно на ежедневието им и са продължили над месец. Най-честите сред тях са тревожност, депресия, чувство за дереализация и откъсване от реалността.

Още през 1976 г. когнитивно-поведенческият терапевт Арнолд Лазарус предупреждава, че медитацията може да предизвика психични проблеми при някои хора – включително депресия, възбуда и дори „психотични разпадания“.

Медитацията днес е индустрия за над 2.2 милиарда долара само в САЩ. Критиците наричат това явление „McMindfulness“ – опростена, комерсиализирана версия на будистката практика, лишена от контекст, етика и предпазни механизми.

Дори един от пионерите на съвременния техники по себеосъзнаване – Джон Кабат-Зин – признава, че около 90% от научните изследвания в тази област са на ниско ниво.

Може ли една практика да бъде предлагана в терапии, училища и корпорации без предупреждение за странични ефекти? Увлечението по медитацията рискува да игнорира уязвимите – хора с ментални предизвикателства или дълбоки лични кризи, които могат да бъдат засилени от неправилно или неподходящо приложение на практиката.

Най-честата история на пострадали е отказът на инструкторите да приемат оплакванията им сериозно – „продължавай да медитираш, ще мине“ се оказва често вреден съвет.

Първата стъпка е информираност. Нови инициативи събират ресурсите и опита на хора с подобни преживявания – уебсайтове, форуми и специализирани клинични програми в САЩ вече се фокусират върху т.нар. „тъмни нощи“ на медитацията.

Най-важното, което трябва да се знае за всяка психическа техника, каквато е и медитацията, че трябва да бъде прилагана с разбиране, грижа и професионален надзор. Не трябва да се приема просто като универсален инструмент за „щастие на абонамент“.