Анализ на „Франс24
 Тайната битка за контрола над водещите опозиционни италиански вестници от гръцки милиардер, близък до Доналд Тръмп и свързан с Катар и Саудитска Арабия, предизвиква силна тревога в Италия. Особено след като Москва се намеси. На фона на всичко това се води борба за влияние около медиите, критични към правителството на Джорджа Мелони.

Два исторически вестника, „ултраконсервативен“ купувач и реакции от Москва: обявената продажба на La Repubblica и La Stampa фокусира всички опасения за бъдещето на свободата на пресата в Италия.

Тези два вестника, които са сред най-четените в страната след Corriere della Sera, скоро може да преминат под контрола на човек, който досега не е бил добре познат на широката общественост: Теодор Кириаку.

На 51 години, този гръцки корабособственик, който оглавява групата Antenna, не е обикновен инвеститор. Близък до Доналд Тръмп, въведен в кръговете на властта в Катар и търговски партньор на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, той въплъщава всички опасение на опозицията.

След месеци на слухове за преговори за продажбата на двата големи италиански вестника, миналата седмица дойде потвърждението. Джон Елкан, председател на групата Gedi – собственост на богатата фамилия Агнели, основателка на Fiat – обяви на 10 декември пред своите служители подписването на предварително споразумение за продажбата на дейността си на Теодор Кириаку за сумата от 140 милиона евро.

Основана през 1976 г. в Рим от Еудженио Скалфари, La Repubblica се наложи като голям национален вестник от център-лява ориентация, интелектуален и проевропейски. La Stampa, създадена през 1867 г. в Торино под името Gazzetta Piemontese, е един от най-старите вестници в страната, закотвен в либералната и умерена традиция на индустриалния север.

И двата вестника са сред петте най-продавани ежедневника на полуострова, с тираж съответно около 96 000 и 59 000 екземпляра на ден през октомври 2024 г., според данни на ADS. Групата Gedi притежава и италианския сайт на HuffPost и три национални радиостанции – Radio Deejay, M2O и Radio Capital – и наема близо 1300 души.

Макар че Antenna вече притежава и контролира 37 канала, както и телевизионни и стрийминг услуги в 12 европейски страни, това би било първото навлизане на групата в печатната преса. Това нововъведение подхранва подозренията в Италия: защо изведнъж се проявява интерес към вестници, които са известни с критиката си към италианското правителство, но и към политиката на Доналд Тръмп и Владимир Путин?

Преди да предприеме тази стъпка, гръцкият магнат се е уверил, че има одобрението на премиера Джорджа Мелони, според испанския вестник El Pais, който цитира няколко източника.

Профилът на купувача е още по-интригуващ: Теодор Кириаку, описан от независимия вестник Blitz Quotidiano като „ултраконсервативен Берлускони на Балканите”, с удоволствие се хвали с близостта си с Доналд Тръмп. През пролетта на миналата година той беше сред избраните гости на вечеря, организирана в Доха от емира на Катар Тамим бен Хамад Ал-Тани в чест на американския президент.

Според гръцкия вестник To Vima той дори е провел частна среща с двамата лидери, на която са обсъдили „въпроси, свързани с международните търговски и политически развития“.

Но най-тежката сянка е саудитската. През 2022 г. Саудитският публичен инвестиционен фонд (PIF), председателстван от Мохамед бен Салман, инвестира 225 милиона евро, за да придобие 30 % от групата Antenna. Официално това участие не засяга клона, който ще поеме Gedi.

Много неправителствени организации отдавна критикуват използването на PIF като инструмент за „мека сила“. В доклада си от ноември 2024 г. Human Rights Watch подчерта, че този фонд е пряк инструмент на PIF за „извършване на тежки нарушения на правата на човека и измиване на репутацията на страната, опетнена от тези злоупотреби“.

Доказателство, че залогът далеч надхвърля Италия, е, че руското посолство в Рим изказа мнението си по случая. В съобщение, публикувано във Facebook, то приветства бъдещата продажба, изразявайки надежда, че с новите собственици La Repubblica и La Stampa ще престанат да бъдат „рупор на необуздана антируска пропаганда“.

Това е изключително рядка намеса, която предизвика незабавен отговор. Редакционният комитет на La Republicca осъди в остро изявление „сериозната намеса“ и увери, че журналистите ще продължат, докато могат, да „разкриват лъжливите истории на автократите, деспотите и подпалвачите на войни, които не зачитат международното право“.

Вследствие на това няколко политици изразиха солидарност с редакциите. Депутатът от партията на зелените Анджело Бонели осъди „сериозната и неприемлива намеса във вътрешните работи на Италия“.

Дебора Серакиани, депутат от Демократичната партия, от своя страна разкритикува „срамното разярение на режим, в който медиите са подложени на изключително строг контрол и всеки, който го критикува, рискува да сподели съдбата на Анна Политковская (руска разследваща журналистка, убита през 2006 г., бел. ред.) или Алексей Навални (опозиционер на Владимир Путин, починал в затвора през 2024 г., бел. ред.)".

Предвид вълнението, италианското правителство разполага теоретично с мощен инструмент: „златната власт“ или „специални правомощия“, механизъм, позволяващ да се блокират чуждестранни придобивания в стратегически сектори.

Но правителството на Джорджа Мелони отлага решението си по отношение на това искане на левицата. „Пазарът решава“, отхвърли министърът на външните работи Антонио Таяни, като призна, че „ако италианските вестници останат в италиански ръце, това е по-добре за свободата на пресата и за националния интерес“.

На този етап нищо не показва, че премиерът има намерение да се намеси. Тази пасивност буди въпроси, особено като се има предвид, че тези две издания са два от стълбовете на медийния плурализъм в Италия. La Repubblica, в частност, се наложи като една от основните противовесни сили на правителството.

Продажбата на чуждестранна група поражда опасения за трайно отслабване на този критичен глас.

В Торино, историческата крепост на La Stampa, емоциите надхвърлят рамките на журналистиката. За мнозина продажбата се възприема като предателство. Писмата от читатели се сипят, изразявайки възмущение и тъга. Архиепископът на града, Роберто Реполе, дори се намеси публично, като заяви, че „в този исторически деликатен момент за бъдещето на демокрацията, считам за наложително един голям град като Торино да запази адекватни информационни инструменти, за да познава реалността и да формира общественото мнение“.

La Stampa обаче не представлява интерес за гръцкия купувач, уточниха журналистите. Той ще трябва да намери купувач преди края на сделката, предвидена за след два месеца. Официалното обявяване на покупката се очаква до края на януари. Междувременно мобилизацията продължава: редакциите на La Repubblica и La Stampa започнаха стачки, изисквайки гаранции за заетостта и редакционната независимост. | БГНЕС