Тайната операция FOBS: как СССР планирал да атакува Америка през Южния полюс

През пролетта на 1967 г. жителите на западните части на Съветския съюз започват да наблюдават странно явление в небето. Малко след залез слънце на хоризонта се появява огромен светещ полумесец, който според различни свидетели изглеждал ту с размерите на Луната, ту значително по-голям. Необичайната светлина се появявала винаги по едно и също време на деня и постепенно се превърнала в тема на оживени разговори. В страна, където официалната информация била строго контролирана, подобна загадка неизбежно пораждала слухове. Някои смятали, че става дума за ново съветско оръжие, други говорели за секретни космически експерименти, а най-смелите твърдели, че над СССР се появяват извънземни кораби.

Така започва една от най-необичайните истории на Студената война – история, в която ентусиасти по НЛО неволно се натъкват на следите на строго секретна ядрена програма. По данни, анализирани години по-късно от космическия експерт Джеймс Оберг за Air & Space Magazine, загадъчните светлини не били посетители от друга планета, а визуален ефект от изпитанията на оръжие, което можело да промени баланса на силите между Съветския съюз и Съединените щати.

През 1967 г. явлението е наблюдавано общо шест пъти. Всяка поява предизвиквала нова вълна от спекулации, а съветската преса започнала предпазливо да отразява случая. В страната дори се появили групи любители, които събирали свидетелства и се опитвали да документират необяснимите небесни феномени. След шестото наблюдение обаче всичко внезапно приключило. Публикациите изчезнали, а официалният интерес към темата се изпарил почти мигновено. Най-вероятното обяснение е, че някой в Москва с необходимото ниво на достъп е осъзнал опасността – граждани и журналисти неволно наблюдавали изпитания на едно от най-секретните оръжия на СССР.

Зад мистериозните светлини стояла системата R-36 Orb – орбитална ядрена ракета, разработена на базата на междуконтиненталната балистична ракета SS-9 Scarp. Проектът бил част от така наречената FOBS (Fractional Orbital Bombardment System) – система за частична орбитална бомбардировка. Идеята била едновременно проста и революционна. Вместо да следва традиционната траектория на междуконтиненталните ракети над Северния полюс, новото оръжие трябвало първо да навлезе в ниска околоземна орбита. Оттам бойната глава можела да продължи движението си над Южния полюс и да атакува територията на Съединените щати от посока, която американските системи за ранно предупреждение практически не наблюдавали.

По онова време американската отбранителна архитектура била изградена около предположението, че евентуален съветски удар ще дойде от север. Радарите били насочени именно към арктическите маршрути, по които би преминала една класическа междуконтинентална ракета. Именно тази слабост се опитвали да използват съветските стратези. Ако оръжието премине над Южния полюс и се насочи към Северна Америка откъм Мексико, времето за реакция на Вашингтон би било значително по-малко. Полетът бил по-дълъг, но шансът за изненада – много по-голям.

Това превръщало R-36 Orb в типично оръжие за първи удар. Подобна система има смисъл само ако бъде използвана в началото на ядрена война с цел да обезглави противника още преди той да успее да организира пълноценен отговор. Целите не били отделни ракетни шахти или малки военни обекти, защото точността на системата не била достатъчно висока. Изчисленията показвали, че приблизително половината от изстреляните ракети биха попаднали в радиус от около пет километра от набелязаната цел. За унищожаване на укрепени силози това било недостатъчно, но за мегаполис, команден център или правителствен комплекс било повече от достатъчно.

Бойната глава на ракетата носела термоядрен заряд с мощност между 2 и 3 мегатона, а някои версии на системата били свързвани с още по-мощни бойни части. За сравнение, бомбата над Хирошима е била с мощност около 15 килотона. Това означава, че една такава ракета можела да унищожи огромни градски райони или ключови военни и политически центрове. Сред потенциалните цели анализаторите посочват Белия дом, Пентагона, бази на стратегическата авиация и други жизненоважни елементи от американската система за командване и контрол.

Но как точно тези тестове създали впечатлението за НЛО? Отговорът се крие в необичайна маневра по време на полета. Съветските военни внимателно избирали момента за изпитанията – ракета да бъде осветена от Слънцето, докато наблюдателите на земята вече се намират в настъпващия здрач. По време на една от ключовите фази орбиталният апарат извършвал маневра за забавяне, при която двигателят се включвал и ракетата се завъртала на 180 градуса. Осветените от слънчевите лъчи газове от двигателя образували огромна сияеща фигура във формата на буквата „С“. Именно този светещ полумесец бил виждан от хиляди хора и по-късно описван като неизвестен летящ обект.

Официалното обяснение на съветските власти било, че става дума за изстрелвания на научни спътници. Американското разузнаване обаче постепенно стигнало до различен извод. Само осем месеца след първото изпитание Вашингтон вече публично предупреждавал, че СССР разработва система за орбитална ядрена атака, предназначена за внезапен първи удар срещу Съединените щати. Американците посочвали, че схемата за навлизане в орбита и последващо извеждане на бойната глава обратно към Земята представлява опит за заобикаляне както на съществуващите системи за предупреждение, така и на международните ограничения върху разполагането на ядрени оръжия в космоса.

Проблемът бил сериозен и от правна гледна точка. През същия период международната общност завършвала работата по Договора за космоса, който забранява разполагането на ядрени оръжия в орбита около Земята. Освен това още през 1963 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 1884, която призовава както САЩ, така и СССР да не поставят оръжия за масово унищожение в космическото пространство. Макар Москва никога официално да не признава истинското предназначение на програмата, западните анализатори разглеждали FOBS като пряко нарушение на духа на тези споразумения.

В крайна сметка системата достига до ограничено бойно разполагане. Общо 18 ракети са базирани в шахти край Тюратам на територията на днешен Казахстан. Технологичният напредък обаче постепенно прави проекта остарял. Съединените щати разширяват мрежата си за ранно предупреждение и започват да наблюдават по-ефективно южните направления. В същото време съветските балистични подводници придобиват способност да извършват ядрени атаки от океаните значително по-бързо и по-трудно откриваемо, отколкото позволява сложната орбитална система.

Накрая FOBS се превръща в технологична задънена улица. Оръжията са забранени в рамките на договора SALT II за ограничаване на стратегическите въоръжения и постепенно изчезват от арсенала на СССР. Но историята им остава един от най-странните епизоди на Студената война. За няколко месеца през 1967 г. хиляди хора вярват, че наблюдават НЛО над съветското небе. Истината се оказва далеч по-мрачна – загадъчните светлини са били отражение на тайна подготовка за потенциална ядрена война, която можела да започне не от север, а от най-неочакваното място на планетата – през Южния полюс.