Тайни на генетиката: Защо раните на хората с червен цвят на косата заздравяват по-бавно

Хората с червена коса редовно са стигматизирани – в определени моменти повече от други – поради рядкостта на цвета на косата си. Само 1 до 2% от населението на света притежава тази генетична черта, която, според ново проучване на Университета в Единбург е съпроводена с друга странна характеристика.

Изследването показа, че генетичният вариант, отговорен за цвета на косата, изглежда забавя лечебния процес при червенокосите. Цветът на косата ни до голяма степен се определя от ген, наречен MC1R, който кодира протеин, контролиращ съотношението на черно-кафявите и червено-жълтите пигменти в космените фоликули. При червенокосите се откриват по-малко активни или напълно неактивни форми на този протеин поради генни мутации. Генетиката на блондинките е по-сложна, тъй като те могат да имат както активни, така и неактивни форми на протеина. Същият този протеин изглежда играе роля и в нашия епидермис, тъй като има противовъзпалителни ефекти. За да проведат изследването си, учените умишлено нанесли хирургически рани с ширина четири милиметра по гърбовете на чернокосми и червенокосми мишки. Една седмица по-късно раните на червените мишки са се затворили

средно със 73%, в сравнение с 93% при черните мишки

След това екипът изследва ефекта на експериментално лекарство, способно да увеличи активността на активните форми на протеина, за да подобри заздравяването на хронични рани. Тези рани често се появяват при хора с диабет, при които прекомерното възпаление, дължащо се на хипергликемия, може да забави заздравяването .

Някои мишки получили лекарството и превръзка, докато други били третирани с физиологичен разтвор и превръзка. След една седмица раните при мишките, получили лечението, намалели средно с 63%, повече от два пъти в сравнение с останалите мишки.

Тъй като заздравяването на раните е много сходно при мишки и хора, този подход би могъл да помогне за подобряване на лечението на наранявания при хората. Лекарства, насочени към този протеин, вече се използват за лечение на определени заболявания, като еритропоетична протопорфирия, рядко генетично заболяване, при което кожата става изключително чувствителна към слънчева светлина, което предполага, че този подход трябва да бъде проучен допълнително, смята ръководителят на изследването Джена Кеш.  Въпреки това, както посочват изследователите, ще е необходима допълнителна работа, за да се потвърди тази хипотеза, като се гарантира, че лечението е безопасно за пациентите, независимо от вида на раната , и скоро се планират нови изпитвания върху хора.

„Червенокосите не трябва да се тревожат. Все още нямаме данни при хора и ако заздравяват малко по-бавно, може да не забележат. Ефектът вероятно е много малък,“ каза още Джена Кеш пред "Ню Сайънтист". / БГНЕС